Мразиш ли собствения си глас? 16.01 | 22:20

Мислим си, че знаем как звучим в ушите на останалите, но тази представа е твърде нереалистична. Ако сте чували гласа си на запис, сигурно сте оставали разочаровани, защото чутото не съвпада с начина, по който сте свикнали да възприемате себе си.

Това се дължи на факта, че говорът ви обичайно достига до собствените ви уши ни не само по въздуха, но и с помощта на вибрации в черепа ви. Чувайки гласа си на запис за първи път, сигурно сте си помислили, че странното несъответствие се дължи на проблем със звука на техниката, но всъщност точно така ви чуват околните.

Това осъзнаване е свързано с известна неприязън - чувство, породено от факта, че не можем да познаем себе си. По същия начин сме свикнали да се виждаме в огледалото, но когато станем свидетели на своя снимка, вероятността тя да не ни хареса е особено голяма. Това е, защото сме възприели огледалния си образ за нормален и в момента, в който погледнем на себе си с очите на страничен наблюдател, всичко е обърнато наопаки.

Интонациите и въобще маниерът, с който говорим и пеем, е изработен на база звука в собствената ни глава. Точно така е формирана и визията ни, да речем - бретонът наляво, пиърсинг на дясната ноздра, бенка отдясно над горната устна. И когато влезем в ролята на обективен слушател или наблюдател всичко това започва да звучи и изглежда нередно.

Прочее, психолозите са единодушни и по още един въпрос - че всички ние сме склонни да преекспонираме позитивните си качества. В едно интервю за Science Daily професорът по психология Сюзън Хю казва, че "Често пъти хората вярват, че са надарени с повече привлекателост и положителни качества, отколкото останалите са склонни да допуснат. Това понякога ни служи като механизъм за изграждане на самочувствие и е добър защитен механизъм против депресия".