На криле, 10 пъти по-бързи от скоростта на светлината 26.08 | 19:50

Земляните все по-често мечтаят някога да се доберат до други звездни системи в рамките на един живот. Надеждата им се подхранва от изследвания, които се провеждат не къде да е, а в НАСА.

Оказва се, че съществува начин за придвижване с фантастична скорост – тоест по-бързо от светлината. И че няма непреодолими препятствия за построяването на космически кораб, с който това да бъде реализирано.

За това спомена преди повече от месец представителят на изследователската група Харолд Уайт от Космическия център "Джонсън" на конгреса по междузвездни комуникации, състоял се неотдавна в Далас.

Краткото интервю на Уайт в сп. New Scientist чупи рекорди по посещаемост. Изглежда, че хората наистина мечтаят за междузвездните простори.

"Какво ще кажете за твърдението, че в материалния свят телата не могат да се движат по-бързо от светлината", запитали учения.

Уайт отвърнал, че самата теория на относителността дава поне две опции – или да се гмурнеш през къртичина (червоточина, също червеева дупка – wormhole) – дупка в пространство-времето, съединяваща отделни области на Вселената, или да използваш така нареченото изкривено пространство – space warp.

Обяснявайки ефекта на изкривеното пространство, ученият дава за пример пътеките, които се движат в някои големи летища (имаме такава и в подлеза на метрото на Орлов мост в София). Човек, който се движи по нея с максималната си скорост, попада от единия край на коридора до другия по-бързо, отколкото ако се движи извън пътеката.

В мехура на Алкубиере

Но как да устроим space warp в космическото пространство?

Учените предлагат да се свие пространството пред носа на кораба и да се разшири то отзад. Получава се "мехур на Алкубиере" – изкривяване, в което ще се намира движещият се обект. Създаването на такъв мехур, в който да може да се движи космически кораб, е възможно теоретично, доказал мексиканският физик Мигел Алкубиере още през 1994 г.

Уайт и колегите му вече трета година експериментират в лабораторни условия създаването му в НАСА, като въздействат на пространство-времето с мощни електростатични полета. И посредством лазерен интерферометър проверяват доколко то се е изкривило. Целта е създаването на микроскопичен засега "мехур на Алкубиере", с което да се покаже, че това е възможно в лабораторни условия.

Когато нещата опрат до строителство на реален space warp кораб, то за разширяване и свиване на пространството вероятно ще бъде приложена енергия с така наречената отрицателна плътност. Нещо подобно съществува във вид на т.нар. тъмна енергия, под въздействието на която нашата Вселена ускорено се разширява.

Според Уайт самият кораб ще прилича на топка за американски футбол, заобиколена от тор (геврек). В "топката" ще бъдат разположени екипажът и системите за управление, а в тора – материя с енергия с отрицателна плътност.

На въпроса не изисква ли свръхсветлинната скорост непосилни за човечеството разходи на енергия, Уайт отговаря, че е поработил над този проблем. Изчисленията показват, че разходите за кораб с диаметър 10 метра, летящ 10 пъти по-бързо от скоростта на светлината, няма да са свръхестествени.

Към най-близката звезда

Ако идеята на НАСА се увенчае с успех дори след сто години (а участниците в отминалия в Далас конгрес се надяват това да се случи по-рано), то разстоянието от 4,36 светлинни години до най-близката до нас звездна система Алфа Центавър може да се преодолее за по-малко от половин година. Дотам и обратно – за около година.

Наскоро стана известно, че потенциално обитаема планета е разположена до звездата Тау Кит, която много прилича на нашето Слънце. До въпросната планета, наречена Тау Кит е, са само 12 светлинни години, или малко повече от година с новия кораб. Планетата е около 4 пъти по-масивна от Земята, а годината на нея продължава 168 земни дни.

Но най-важното е, че тя се намира в обитаемата зона около своята звезда – тоест зоната, в която може да съществува вода в течно състояние, а следователно – и живот.

Звездата Тау Кит обаче е около два пъти по-стара от Слънцето, а това означава, че ако там наистина съществува подходяща планета, то местният живот е придобил доста по-сложни форми, отколкото Homo Sapiens. Навярно това може да обясни защо оттам никой не се е свързал с толкова примитивен живот като нашия.