На този етап президентът няма да свика КСНС за етническия мир 20.02 | 14:05

Въпреки че вчера министърът на отбраната Ангел Найденов настоя да бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност за етническия мир, днес, на среща с представители на БСП, президентът Росен Плевнелиев отказа да го организира.

"С представителите на БСП обсъдихме темата за екстремизма. Ние категорично се противопоставяме на всякаква форма на екстремизъм, използване на езика на омразата, религиозно етническо и всякакъв друг вид противопоставяне – не е полезно за нацията и ние ще се противопоставим със всички възможни средства", каза след срещата Плевнелиев.

"Ще следим внимателно процеса заедно с политическите партии и ако има нужда, ще бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност", заяви президентът и добави, че силно се надява да не се стигне до ескалация на напрежението.

Темата за етническия мир отново излезе на дневен ред, след като на 14 февруари се проведе митинг в Пловдив, при който беше изпотрошена Джумая джамия. В парламента пък напрежението се нажежи по време на дебатите дали предизборните кампании да се водят на майчин език. Тогава депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов направи изказване, което предизвика недоволство сред народните представители. Накрая парламентът прие и декларация за етническия мир, предложена от председателя на НС Михаил Миков.

На срещата днес беше поставен и въпросът за референдум за изборните правила, за който президентът настоява.

"Според мен референдумът трябва да бъде един добър инструмент за пряката демокрация и за това народът да бъде чут, особено в такъв момент, когато народът е изгубил доверие към институциите", заяви Плевнелиев.

По думите му БСП е на мнение, че референдумът трябва да бъде отделен от следващите европейски избори с оглед да има един задълбочен дебат по европейската тематика.

"Моето мнение е различно, аз смятам, че не само с тези европейски избори, но и следващите избори, независимо дали те са президентски, парламентарни, е добре да се провеждат референдуми", обясни държавният глава.

По думите му друг основен момент, на който се набляга, е реиндустриализацията на България. "Позицията ми по тази тема е, че съм "за" една реиндустриализация, но тя да е насочена към бъдещето, а не към старата индустрия, като например предприятия като "Кремиковци", каза президентът.

Той обясни, че нещата, които са значими за България, са туризъм, земеделие и производство на храни, високите технологии, новите материали. Плевнелиев посочи, че във всяко едно нещо, свързано с модерната индустрия, трябва да се работи, за да имаме пълно управление и реиндустриализация във важните за България сектори, предаде агенция "Фокус".

Президентът заяви, че ще се произнесе за Изборния кодекс, когато той бъде приет в неговата цялост.

От своя страна депутатът от БСП Янаки Стоилов заяви, че президентът се е ангажирал процесът на анализ и оценка за изборния закон да бъде максимално кратък.

"Той ще изрази позицията си, след като Кодексът му бъде предоставен и получи експертизата на правния си съвет, така че и ние да можем да действаме, за да бъдат своевременно организирани предстоящите избори за ЕП", посочи Янаки Стоилов.

"Обединихме се около това, че е добре и е важно с оглед на идващите евроизбори през май да се избягват партизанския подход и негативните кампании", каза Плевнелиев.

Попитан кога ще насрочи европейските избори, президентът каза, че при всички случаи ще се съобрази с конституционноустановените срокове и добави, че желанието му е колкото може по-рано да има яснота.

По темата за доходите, заетостта и растежа, БСП представи амбициозен, по думите на президента план, който набляга на заетостта в страната. Става въпрос чрез основни мерки като икономически растеж и по-силна намеса на държавата, да се търси обръщане на негативната тенденция в заетостта.

Във връзка с работата по нов НК, президентът апелира да не се бърза много и да има широки консултации с професионалните среди и различни експерти.

По темите за монополите и енергетиката Плевнелиев каза, че пакет от антимонополни закони е на финална фаза на съгласуване и ще влезе в парламента през тази година.

За сферата на здравеопазването, президентът коментира, че реформата се отлага от много правителства, а е много необходима и трябва да има връщане към нея, защото след няколко години ще бъде късно. За здравеопазването Стоилов посочи, че смятат обявените от правителството стъпки за най-належащи и сравнително безспорни - въвеждане на лична здравна карта, както и подобряване на общото състояние на спешната помощ.

В отговор на въпрос за ситуацията в Украйна и българските позиции, Янаки Стоилов коментира, че се прави опит голяма част от украинския народ да бъде противопоставен на украинската държава. Стоилов смята, че това, което става в момента, не е израз на стремежа на Украйна към европейска ориентация, а
стремеж към разединение на народа, който носи рискове от разделение на държавата.

"Добре е, че днес ЕС трябва да обсъжда ситуацията, да предприеме определени действия, но смятам, че ще бъде по-ефективно, ако тези усилия включат ЕС, Украйна и Русия", каза Янаки Стоилов, допълва БТА.