Сметната палата: Нямаме резултати в науката, защото МОН не я финансира 27.08 | 14:34

Одит за 2011-2014 г. показва, че министерството и фондът не са усвоили бюджета от 500 млн. лв. на Стратегията за научни изследвания

От iNews.bg

В периода 2011-2014 г. Министерството на образованието и науката (МОН) не е свършило нищо за осъществяването на Националната стратегия за научни изследвания. По тази причина не е постигната основната цел на документа българската наука да се превърне във фактор за българската икономика. Това е заключението от одитния доклад на Сметната палата по изпълнението на дългосрочната стратегия, публикуван на интернет страницата на одитната институция.

Експертите са установили редица пропуски и недостатъци в дейността на структурите към МОН, които е трябвало да реализират мерките, залегнали в документа. Според проверяващите това се дължи на недостатъчния административен капацитет в системата на министерството. Сметната палата дава на министъра на образованието и науката 21 препоръки за подобряване на дейността, като се започне от ясно дефиниране на видовете научни изследвания.

"Много са нашите негативни констатации. За съжаление те са в сфера, към която всички имаме големи очаквания", коментира председателят на одитната институция Цветан Цветков.

Анализът на финансовите параметри за наука показва редица пропуски. Така например основният финансов инструмент - Фонд "Научни изследвания", изобщо не е управляван ефективно през тези 4 години и не е изпълнявал основната си функция - да подпомага на науката. Затова и няма резултатност на научно изследователската ни дейност, няма концентрация на ресурси в приоритетните области и не са използвани ефективно националните и европейските фондове. Видима е и слабата координация с другите финансиращи структури, посочват одиторите.

Само 6% от финансирането за наука от 2011 до 2014 г. е от структурните фондове на ЕС, става ясно още от доклада. Това е една от причините за неблагоприятния финансов профил на България за разходите за научна дейност, констатира Палатата.

Освен това координацията по рамковите програми на ЕС и финансирането на проекти по тях не е ефективна и ефикасна и не подпомага интегрирането на българската наука в европейското изследователско пространство. А през всички тези години не са предприети действия за разширяване на сътрудничеството на България с повече държави, което би имало полза за науката, гласи друго заключение.

Принципно в Стратегията е заложено средствата за наука да се увеличават поетапно, докато достигнат 1,5 от БВП през 2020 г. Темпото, с което обаче нарастват, изобщо няма да позволи постигането на тази цел, категорични са финансовите експерти на Палатата.

В Плана за действие за първите 3 години на документа е предвиден бюджет от над 500 млн. лв. От тях 190 млн. лв. са предназначени за мерките, изпълнявани от водещите институции - МОН и Фонд "Научни изследвания". Усвоените са обаче само 64,5% от заложените средства. Останалите 355 млн. лв. от общия юджет са за мерки, които трябва да прилага

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които обаче са извън обхвата на одита, уточняват в доклада.

От МОН пък не са се отнесли сериозно към Регистъра за научна дейност, който не е воден адекватно, гласи друга негативна констатация. В резултат на този пропуск държавата не разполага с реалните измерения на научните си ресурси, няма прозрачност при провеждането на конкурсите на фонда за научна дейност и няма условия за следенето на проектите. За 4 години са проведени само две конкурсни процедури, при това съпътствани от скандали и уволнения, става ясно от доклада.

Не е налице и ефективна система за оценка на научните постижения, което е демотивиращо за учените. Няма система за контрол на проектите и дори за инвентаризация на научното оборудване, купувано със средства от Фонд "Научни изследвания". Няма никакак вътрешен ред, което създава риск от хаос в документацията и отчетността, посочват още одиторите.

 

 

Водещи

Най-четени