Български депутат е взел пари от Кремъл заради Крим? 04.02 | 16:40
Това твърди журналистическо разследване
Организация, ръководена от руския политтехнолог Саргис Мирзаханян, който има добри връзки в парламента и Кремъл, от 2014 г. е сътрудничила с лоялни към руските власти европейски политици. Задачата им е била да лобират в местните парламенти за приемането на резолюции за отмяна на санкциите и признаването, че Крим е руска територия. Агенцията на Мирзаханян с подкрепата на фонд, основан от председателя на външната комисия на руския парламент, е плащала пътуванията на европейски парламентаристи в Крим и Русия за участие във форуми и наблюдаване на избори. Бюджетите за това са за десетки хиляди евро.
Това разкрива международния съюз на разследващите журналисти OCCRP въз основа на изтичането на електронни писма на Мирзаханян, който е хакнат от украинци. Meduza.io - забранен вече в Русия сайт разказва за най-важните изводи от тях.
Саргис Мирзаханян — ключовата фигура
Украинските хакери от "Кибехунта" удариха Саргис Мирзаханян още през 2016-2017 г. Самият той е работил като асистент на депутата Игор Зотов и е бил член на експертния съвет към комитета на парламента по проблемите на ОНД, евразийската интеграция и връзките с емигрантите. Също така той е бил близък към бившия съветник на президента на Русия по проблемите на ОНД Инал Ардзинбе (тогава работата е следена от Владислав Сурков).
Според разследването на OCCRP в периода 2014-2017 г. Мирзаханян, като ръководител на лобистката група "Международна агенция за актуална политика" (през 2017 г. се превръща в "Хемингуейпартнърс", ръководена от майка му), си разменя хидяли писма с Ардзинбе. От тях журналистите разбират за ролята на агенцията в създаването на мрежа от европейски политици, готови на национално или местно ниво да защитават руската външна политика.
Авторите на разследването са се съсредоточили най-вече в търсенето на доказателства за съпричастността на Мирзаханян към проектите за резолюции в законодателните органи на страните от ЕС, както и в техните региони за отмяна на санкциите срещу Русия и признаване на анексирания през 2014 г. полуостров Крим за руска територия. Така разследването уличава много европейски политици, че са получавали от агенцията финансирание за участие да речем в икономическия форум в Ялта, или наблюдаване на изборите в Русия.
Мирзаханян е потърсен за коментар, но той не е открит.
Пробивът в Кипър
Примерът за успешна операция на лобистите е одобреният през 2016 г. проект за резолюция за отмяна на санкциите към Русия, които бяха въведени след анексирането на Крим.
Журналистите откриват в писмата на Мирзаханян документ, който е практически идентичен с приетия текст: санкциите в него са описани като "фундаментално противоречащи на международното право" и се допълват загубите, които ще претърпи Кипър от влошените икономически вързки с Русия.
Посредник на агенцията и парламентарната фракция на AKEL (Прогресвната партия на трудовия народ) е бил руско-кипърският бизнесмен Дмитрий Козлов. През същата 2016 г. той подпомага партията с 15 000 евро, което го прави седмият по големина дарител за годината.
Бившят лидер на AKEL Андрос Киприану разказва на OCCRP, че синът на Козлов - Сергей е участвал лично в срещата му с външния министър на Русия Сергей Лавров и шефа на комисията по външните работи Леонид Слуцки. Той признава, че дарението на Козлов вероятно е "балгодарност към AKEL за резолюцията", но не е взел нищо лично.
Бомбата във Венето
В писмата на Мирзаханян са намерени аналогични проекти на кипърския в Латвия, Гърция и дори в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Но не са намерени доказателства, че тези инициативи са разгледани.
Такива проекти внасят в националнте си парламенти крайнодесни депутати от Италия и Австрия - Паоло Тозато от "Северната лига" и Йоханес Хюбнер от Партията на свободата. Бюджетите на двата проекта са били по 20 000 евро, а 15 000 евро са били запазени за "успешно гласуване". И двата обаче са отклонени. В едно от писмата си Мирзаханян се хвали, че е получил от анонимен европейски политик информация "доста по ценна от гласуване". Тозато и Хюбнер отричат да са получили пари от руснака.
През 2016 г. агенцията работила и с депутата от регионалния парламент на италианската провинция Венето Стефано Валдегамбери. И нанася удар. Венето става първият регион в ЕС, който приема резолюция срещу санкциите на Русия и признава Крим за територия на Русия. "Стана бомба!... От гледна точка на медиите ще ни е най-големият удар!", пише Мирзаханян. След това примерът на Венето последват Лигурия и Ломбардия.
Валдегамбери не е отговорил на въпросите на журналистите
Хонорари за участие в икономически форум
През агенцията на Мирзаханян са минали и хонорарите на европейски политици за участие в международния икономически форум в Ялта от 2016 до 2019 г. Намерени са имената на девет европейски политици от Австрия, Германия, Италия, Чехия и Полша. На форума е ходил и Стефано Валегамбери.
Хонорарите за участие са на стойност 21 500 евро, като са от 3000 до 5000 евро на човек. Вероятно става въпрос за компенсация на разходите.
Слуцки плаща на наблюдателите
През 2017 г. Мирзаханян вече помага и на председателя на външната комисия в руския парламент Луонид Слуцки, за да доведат европейски политици като наблюдатели на изборите през септември.
Поканите са през оглавявания от Слуцки "Руски фонд на мира", като са похарчени над 68 000 евро, като са им покривани разходите за път и настаняване. Според Декларацията за принципите на международно наблюдаване на избори изрично е посочено, че наблюдателите "нямат право да получават финансова или материална помощ от правителствата на страните, които наблюдават, защото това е конфликт на интереси."
Сред наблюдателите са трима членове на европарламента: Яромир Количек от Чехия, Доминик Билде от Франция и Андре Елисен от Нидерландия, както и представителят на парламента на Белгия Алдо Каркачи, депутатът от Националния съвет на Словакия Марек Крайчи, депутатът от Народното събрание на България Румен Гечев и депутатът от риксдага на Швеция Павел Гамов. Нито един от тях не е откликнал на молбите за коментар.
"24 часа" успя да се свърже с Румен Гечев от БСП. "Авторът е пълен кретен. Не зная кой го е написал, но то противоречи на здравия разум", гласи неговия коментар пред репортер на изданието.
Източник: "24 часа"
Водещи
-
Средната пенсия у нас стигна 865 лева към края на септемвр
Данните сочат още, че след актуализацията на пенсиите от 1 юли средната се е вдигнала със 100...
29.11 | 18:00
-
Какво трябва да се знае за медицинските изделия?
Пациентът ли получава парите за медицинското изделие, което му е необходимо?
29.11 | 17:40
-
Израел и Хизбула се обвиняват взаимно в нарушение на примирието, влязло в сила преди два дни
Четири израелски танка навлязоха в западната част на ливанско гранично село.
29.11 | 17:20
-
Осмият опит за избор на председател на 51-ото Народно събрание се оказа неуспешен ОБЗОР
Днес народните представители издигнаха общо три номинации. Тези на Петър Петров от...
29.11 | 16:40
Най-четени
-
Депутатите ще направят осми опит за избор на председател на НС
При последното гласуване вчера на Силви Кирилов не достигнаха три гласа, за да оглави...
29.11 | 09:59
-
Предизвикателството Big Brother приключи за Атижа
Тя отговаря на всички важни въпроси в подкаста „Голямата сестра“
29.11 | 09:40
-
Таксиметровият протест към момента се замразява
Що се отнася до информацията за готвена блокада на цялата държава по Коледа, инж. Ризов увери:...
29.11 | 13:00