Всяко второ дете в България е преживяло насилие преди пълнолетието си 20.03 | 12:40

ревожната статистика представи Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България

Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие преди да достигне пълнолетие.

Тревожната статистика представи пред БНР Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

Тя цитира данни от национално проучване за насилието над деца, проведено по поръчка на УНИЦЕФ, което показва, че 47% от децата в България са преживели насилие преди 18-годишната си възраст.

По думите ѝ най-разпространено е емоционалното насилие - при почти половината от анкетираните деца. Следват физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването.

Децата с увреждания са в по-голям риск, отчете Кристина де Бройн, като уточни, че там има и по-голям процент насилие във всичките му форми.

Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от сексуална експлоатация.

Опитваме се да изградим отново живота на тези хора благодарение на различни механизми за подкрепа, декларира Кристина де Бройн в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Тя подчерта, че предизвикателствата в тази сфера са много различни. Според нея едно от ключовите е координацията между различните сектори и органи. Там има нужда от заздравяване, смята тя. По думите ѝ друго важно предизвикателство, по което трябва да се работи, е недостигът на специализирани услуги, които да помагат на деца-жертви на насилие. Кристина де Бройн отбеляза работата по детското правосъдие:

"Виждаме, че липсват ясни протоколи за съдебни производства, които са щадящи за децата. Също така и това, че не се използват достатъчно сините стаи, които вече съществуват в България. Трябва да насърчим сътрудничество между правоприлагащите органи и социалните услуги, така че жертвите на насилие да могат да получат подкрепата под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ прилага в България - той се нарича "Зона закрила"".

В момента Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от 1958 г. и не отговаря на законодателството на ЕС, подчерта тя и добави, че по този въпрос трябва да си сътрудничат с министрите на правосъдието, социалната политика и вътрешните работи.

Тя отбеляза, че този модел е включен в националната програма за интегрирана подкрепа за деца и изрази надежда тази програма скоро да бъде финализирана с ясно разписан бюджет. По думите ѝ така "Зона закрила" ще може да стигне до всяка област в България.

Кристина де Бройн посочи, че в България започва нова програма, която ще обхване периода от 2023 до 2027 г. Тя е насочена към ключовите проблеми на децата:

"Нашите ключови приоритети са свързани с ранното детско развитие, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развитие е забележителна област, по която работим с правителството".

Работим по въпросите за насилието и тормоза, както и за качествено образование, добави тя като други приоритети в програмата.

Тревожни са и данните на ООН за детската смъртност. Кристина де Бройн заяви, че има и добри новини и посочи:

"За периода от 2000 до 2022 г. детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е възможен, когато заедно работим по конкретни програми".

България обаче все още изостава от средните стойности за ЕС в това отношение, подчерта тя, като обясни, че за да се стигне до тези стойности, трябва да има инвестиции за системата за първична медицинска помощ:

"Трябва да се въведе система за услуги в общността, така че в най-отдалечените райони, в най-малките селца в България да има достъп до здравеопазване".

Според нея се наблюдават разлики в различните области. Този проблем трябва да се постави на преден план, категорична бе Кристина де Бройн и посочи областите Монтана и Сливен, за които е необходима по-концентрирана подкрепа.

Представителят на УНИЦЕФ в България отбеляза и въпроса с правата на децата. Според нея трябва да се подобри публичното финансиране в подкрепа на децата и да се разбере къде отиват инвестициите на държавно и местно ниво.

"Нужно е всичко това да е по-видимо и да има по-добър инструментариум за проследяване на качеството на мерките, но също така и резултатите за децата. В тази област виждаме напредък, виждаме, че в някои сектори се работи по-засилено, но трябва да продължим да работим заедно за един по-холистичен подход. Важно е и да се подобри координацията".

Преди дни генералният директор на БНР Милен Митев и представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн подписаха меморандум за стратегическо партньорство между обществената медия и детския фонд на ООН.