Д-р Николай Михайлов: Това е национално бедствие. Ще платим всички 26.10 | 19:44

Пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, коментира критичната ситуация с коронавируса в България.

Провал е челното място, което зае страната ни по смъртност от Covid-19 в света. Това е системна българска неудача. Това си заслужава да бъде мислено като политически дефект.

Ние преживяваме провалите с някаква особена страст, с елемент на мазохизъм. Ние сме очаровани от нашия провал, имаме тяга към абсурдното, към гражданското сбиване. Ние живеем в този казан на лоши чувства и уникална мнителност и производство на версии за нашия живот, които са смайващо глупави.

Мобилизацията за постигане на обща цел или простата солидарност в бедствие се преживява като унижение за индивидуалния български ум, веднъж за винаги решил, че в него е съсредоточена всичката гениалност на света. В тази епидемия хора, които едва сричат елементарните начала на културата, се оказаха всезнаещи - по-осведомени от световното научно съзнание. Не можаха да се смирят, някаква убийствена гордост.

Това е наистина национално бедствие, защото така потъва българската нация, докато водим пунически войни срещу разума. Петър Мутафчиев е писал, че българите са два вида - белобългари и чернобългари, за да опише богомилския ген в генома на българина.

Никой не успява да помисли за своя ближен. Това не може да попадне в съзнанието му. Тук въпросът не е как се чувстваш ти и дали си болен от този вирус, а дали можеш да заразиш други хора и да застрашиш живота им. Това не може да се обясни като проблем на морала, като проблем на грижата за другия, като въпрос на национална солидарност.

Това се отнася до политическите ни мъже. Ако те имат някаква отговорност за същинска вреда, която нанасят, то е неумението да управляват една криза, това е безспорно. Но те не успяха да осъзнаят размера на заплахата, наречена пандемия, дълго време я подценяваха. Не можаха да я приспособят към българските условия. Имаха усещането, че са задължени, през собствения си нарцисизъм, да изобразяват смелост, да удържат някакъв образ на независими от тази заплаха и системно да дискредитират данните, които идват отвън, защото идват от свят на богати, от тези, които искат да ни дисквалифицират като бедна, но горда нация.

Ще платим всички с човешки животи. Много малко трябва, за да си представим мъките на тези, окито в момента са на интензивна терапия. И на тези, които не могат да се доберат до нея.

Политическият елит в страната изобразяваше безгрижие на всички етапи на епидемията. Политиката е преди всичко усет за това да можеш да предвидиш какво може да връхлети една национална общност, с която си свързан емпатично. На какво прилича всичко това, което ставаше тук?

Тръгнало се е към локдаун, който ще бъде трудно понесен от хора, които не разбират реалната същност на това, което се случва.