КНСБ: Ножицата между бедни и богати у нас е най-голямата в ЕС 09.05 | 13:17

Печални места в положителни статистики и челни - в най-черните класации - такива отчита България, що се отнася до редица критерии

Печални места в положителни статистики и челни - в най-черните класации. Такива отчита България що се отнася до редица критерии. На този фон обаче правителството в оставка обяснява как всичко у нас е супер. Но… сме първи по корупция, последни по доходи, последни по свободни медии в Европа, с едни от най-лошите пътища и страна, в която демокрацията продължава да ерозира. Според последното проучване на КНСБ пък ножицата между бедни и богати у нас е най-голямата в блока.

Данните от проучването са посветени на неравенството в заплащането на работещите у нас. Направено е сравнение с останалите държави-членки на ЕС. Става ясно, че разликата между доходите на най-бедните и най-богатите българи е осем пъти. Средното за ЕС е 5.

Данните от анализа сочат още, че основните фактори за неравенствата са ръстът на самостоятелната и на почасовата заетост и намалението на работещите, които членуват в синдикати.

Икономическият експерт в КНСБ Любослав Костов обясни за връзката между неравенствата и промяната в трудовите отношения, особено актуална в пандемията и технологичния процес.

"Ако 10% спадне обхватът на колективното договаряне, то това води до 1 процент ръст на неравенството. А ако 10% нарасне самостоятелната заетост, това води до 2 процента ръст на неравенството. В същото време, ако 10% нарасне почасовата заетост, това води също до 1,5 процента близо ръст на неравенството. 20-22% от измерението на неравенствата в европейски, глобален мащаб, включително в България, може да се обясни именно с обема на хората, които членуват в синдикати", посочи Костов пред БНР.

Поради по-малката възможност за колективно договаряне, наетите на граждански и срочни договори, често получават по-ниско възнаграждение.