Онлайн изолацията заради коронавируса е увеличила тормоза над децата 19.09 | 11:44

В изминалата година и половина в пандемията сигналите към Националния център за безопасен интернет за вредно за деца съдържание и поведение в мрежата са скочили над два пъти. В същото време онлайн обучението и увеличеното стоене вкъщи пред екраните е активизирало и предизвикателствата, които децата си отправят в социалните мрежи, а в медиите периодично се появяват стряскащи новини за пострадали. Но експертите уверяват, че това поведение е нормално за възрастта и че родителите трябва да следват основните правила за безопасност.

Двукратен скок на сигналите за вредно за деца съдържание в мрежата

Много родители се обаждат на линиите на центъра за безопасен интернет, след като случайно са разкрили неприятни ситуация, като например децата им са станали жертва на онлайн тормоз или на педофил. Те го разбират случайно, защото децата просто не смеят да им кажат.

Само за година в България над два пъти нараства броят на сигналите и на горещата линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание и поведение в интернет, показавт данните, предоставени на "Дневник" от Националния център за безопасен интернет.

•           2016 г. - 323 сигнала

•           2017 г. - 4 404 сигнала

•           2018 г. - 6 297 сигнала

•           2019 г. - 8 825 сигнала

•           2020 г. - 17 885 сигнала

През миналата година към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" са препратени 680 сигнала, а към партньорски на центъра горещи линии и интерпол - 17 026.

През 2020 г. на линията за онлайн безопасност (тел. 124 123, helpline@online.bg) са направени 459 консултации, от които:

- за дигитално-медийна грамотност - 26

- за онлайн репутация - 18

- за потенциално вредно съдържание - 19

- за секстинг - 4,

- за сексторшън - 11

- за сексуален тормоз - 16

Проблеми с дигиталното поколение

По думите на Ан Колиър, съдиректор в партньорската на националния център за безопасен интернет организация за обучение на хората за безопасността и сигурността в мрежата ConnectSafely.org, днешните деца растат в сексуално отровена култура. Те са недостатъчно осведомени за опасностите в интернет, съзнателно поемат рискове и страдат от т.нар. ранна сексуализация - 33% от онлайн съдържанието със сексуална експлоатация (най-вече снимки на голи тела) на деца е произведено от самите деца.

По данни на "Евроастат" в Европа най-голям източник на съдържание със сексуална експлоатация на деца са Румъния и България (в света са Китай и Нигерия).

По време на пандемията ситуацията с разпространението на материали със сексуална експлоатация на деца става все по-трудно овладяема - в глобален мащаб има ръст над 80% на сексуалните посегателства срещу деца онлайн, посочват данните на Националния център за безопасен интернет.

През 1998 година сигналите за разпространение на материали със сексуална експлоатация на деца в световен мащаб са около 3 хил., като през следващото десетилетие растат поголовно с около 100 хил. на година, за да надскочат притеснителните над 1 млн. през 2014 година, показват данните. Така през 2018 година са били 18.4 милиона, повече от една трета от всички сигнали за разпространение на материали със сексуална експлоатация. Данните са на Международната асоциация на интернет горещи линии INHOPE, чийто член е Националният център за безопасен интернет и която обединява 43 държави по света.

През 2020 г. INHOPE подаде към Интерпол над 1 млн. потвърдени сигнала, като 73% от докладваното съдържание беше свалено в рамките на 3 дни.

Общо 77% от жертвите са на под 13-годишна възраст, а 93% от тях са момичета, показва още статистиката. При трафика на деца 62% са с цел сексуална експлоатация.

Опасните предизвикателства между децата в мрежите

Периодично в интернет се появява поредната нова мода сред тийнейджърите, свързана с някакво предизвикателство - от митовете за самоубийствени игри до реалните опасности, които носят опитите да се повтори някакво рисково действие, видяно онлайн - гълтане на опасни вещества или предмети, селфита на рискови места като влакови композиции, недостроени високи сгради, върху скали или на ръба на пропасти.

Напоследък медийни публикации показаха тревожно зачестяване на опасни предизвикателства, които си отправят децата в България - лягат върху пешеходни пътеки, поглъщат магнитни топчета, гонят се с електрически триони или винтоверти.

Неотдавна се разпространяваше и историята за предизвикателството "48 часа", заради което тийнейджъри бягали от дома си за две денонощия, за да съберат повече споделяния и лайкове на съобщенията за изчезването им. Това е всъщност повторение на подобни сензации от предишни години за 12, 24 и даже 72-часови предизвикателства, отбелязва Националният център за безопасен интернет, като подчертава, че нито мрежата от 30 европейски центъра за безопасен интернет, нито полицейските служби са открили досега доказателство, че историята е истинска.

Преди години беше бумът на сензацията "син кит", за която се твърдеше, че е довела да самоубийството на повече от 1000 тийнейджъри само в Русия. Всички твърдения в нея бяха опровергани, но тя все пак обиколи целия свят.

Без паника, всичко се повтаря

 Едно от нещата, които възрастните забравяме е, че такъв тип предизвикателства винаги е имало, дори преди ерата на интернета - качване по високи сгради, дъвете, преодоляване на няккави препяствия. Децата във възрастта 12 - 18 години търсят предизвикателства, през които да се доказват. Просто такава е възрастта, посочи пред "Дневник" Антоанета Василева, есперт в центъра по безопасен интернет.

Естествено, интернет дава много широко поле за изява и бързо разпространение. "Най-провокативните, най-страшните видеа събират най-много гледания и лайкове. Този тип ситуации са типични за възрастта, а социалните мрежи просто подпомагат процеса.

Покрай интернет можем по-пряко и директно да видим какво правят децата - какво ги интересува, какво ги предизвиква, какво ги увлича. Но освен чрез медиите, най-лесният и естествен начин родителите да разбират кои са поредните предизвикателства и да са в крак с тенденциите, е прякото доверително общуване с детето. Да питат детето си какво гледа, както харесва, защо, какво би искало да прави самото то. "Самите деца са най-добрият източник на информация за какво следи и какво го впечатлява, има ли предизвикателство, което е видяло и дали това предизвикателство е окей", коментира експертът.

По думите й родителите трябва да включат абсолютно всички защити в социалните мрежи, свързани с ограничаване на съдържанието, което достига до техните деца, както и времето на ползването им. Важно е родителят да има контрол не просто върху ползването на устройството, а и на приложенията, съветва Василева.

Често родителите помагат на децата си да си създадат профил в социалните мрежи, без да се съобразят с изискването за минималната възраст - тя е 13 години, в България - 14, заради Закона за личните данни. Причината децата под тази възраст да нямат профил в социалните мрежи е проста: нямат добре развити умения да разпознават рисковете, критично да възприемат информацията, която виждат от екрана.

Говори с детето

Когато е нарушена доверителната връзка дете - родител, детето се затваря и не споделя много неща с родителите си. Доверителната връзка дете - родител е много важна и родителите трябва да положат максимални усилия да я изградят и задържат. От една страна трябва да разберат и приемат, че начините на съвеременните деца да се забавляват са различни от познатите от собственото им детство. И дори на харесват "Тик-ток", например, родителите трябва да разбират нуждата на децата си да прекарват време в интернет и не да ги спират, а по-скоро да контролират времето в интернет и на конкретните приложения в рамките на деня.

"Факт е, че не можем да сме непрекъснато с децата си и да ги закриляме. Важно е обаче да ги учим как сами да забелязват и предвиждат опасностите и какво да направят, ако попаднат на опасно ситуация в интернет. Трябва да развиваме критичното им мислене като ги изслушваме и дискутираме с тях по нещата, които ги вълнуват. Така ги караме да се замислят дали това, което чуват и виждат, е наистина факт или фалшива новина", съветва експертът.

Видка Атанасова, "Дневник"