С псевдореволюция „Възраждане” надскочи ниския си ръст 19.01 | 20:00

През годините на прехода парламентът многократно е подлаган на атаки и обсади. При такива случаи за много българи няма особено значение кой и защо се опитва да срути законодателната власт в републиката. Просто им допада идеята, че някой току-виж успял да напердаши депутатите.

Подобни сантименти изобилстваха в социалните мрежи на 12 януари, когато поддръжници на националистическата партия "Възраждане” се опитаха да нахлуят в Народното събрание. До тежки сблъсъци не се стигна – демонстрантите натискаха с телата си, полицаите ги отблъсваха със своите. От партията твърдяха, че протестиращите били мирни граждани, които искали да си поговорят с народните представители за зелените сертификати. Насъбралите се пред парламента хора не изглеждаха настроени за тиха и културна дискусия по въпросите на пандемията. Затова по-добре е, че "разговорът” не се състоя.

По-важното обаче е

защо се стигна до такава ситуация

Все пак това не беше спонтанен изблик на народния гняв. Става въпрос за добре организирано партийно мероприятие. Логично е да предположим, че преследва политически цели.

От "Възраждане” бяха обявили акцията си седмици по-рано. Реториката им преливаше от закани за протести и революции, даже заговориха за възможна "гражданска война”, ако не отпаднат ограничителните мерки. Макар и обезпокоителни, изказванията на националистите и на лидера им Костадин Костадинов приличаха по-скоро на словесни изхвърляния. Докато не се материализираха под формата на група хора, които пробваха да проникнат нелегално в парламента.

Фактът, че не се стигна до насилие, е толкова заслуга на полицаите, колкото и на организаторите на демонстрацията. Няма съмнение – ако искаха да предизвикат бой, можеха да го направят. Но не го сториха. Даже се похвалиха, че са предали провокатори на МВР, благодариха на вътрешния министър Бойко Рашков и направиха комплимент на служителите му за тяхната "коректност и добронамереност”. Революционерите обикновено не благодарят на полицията за добрата й работа. Значи просто са блъфирали с приказките за революция.

Този блъф обаче им се отплати, при това добре

С акцията си националистите успяха да се присламчат към най-голямата маса – онази, на която седи държавното ръководство. По време на протеста премиерът Кирил Петков обяви, че е готов за диалог с представители на недоволните, за да обсъдят антиковид мерките. Няколко дни по-късно той създаде работна група, в която влезе прословутият доц. Атанас Мангъров – може би най-известният критик на мерките, който вече е напуснал АБВ и се е присламчил към "по-перспективна" партия. От "Възраждане” могат да са доволни – доскоро бяха смятани за политически маргинали заради това, което проповядваха; сега обаче могат с основание да твърдят, че тезите им се приемат насериозно от върховете на държавната йерархия. На практика партията успешно надскочи ниския си политически ръст – от формация с малка парламентарна група до такава, на която обръща сериозно внимание самият министър-председател. Тази вечер при Цветанка Ризова говорителката на правителството Лена Бориславова витиевато обясни защо Мангъров се радва на поредното правителствено внимание: "Той е излъчен от група хора да ги представлява". Пак днес МЗ и Агенцията по лекарствата опровергаха твърденията на доцента, че в България имало 564 починали вследствие на ваксините. Като съберем две и две, излиза, че Мангъров е....преговарящ с правителството. На третата година от пандемията ще представи сигурно невиждани открития за ковид 19.

Сега, когато им хрумне, националистите могат да спретнат отново подобна демонстрация – по какъвто решат повод. И да очакват, че правителството ще се съобрази с исканията им да участват във вземането на държавните решения, както направи и по въпроса за рестрикциите. Ако получат отказ, ще обвинят управляващите в двоен стандарт. И Кирил Петков, който непрекъснато повтаря, че от сърце подкрепя правото на гражданите да протестират, ще се окаже хванат в капана на собствените си думи.

Вероятно това е една от причините, поради която останалите политически сили

останаха подозрително мълчаливи за атаката на парламента

От ПП излязоха с една-две декларации, заклеймяващи "хулиганската проява”; депутатът им Христо Петров – Ицо Хазарта, обяви "Възраждане” за "шепа нещастни фашисти”; отделни представители на БСП допуснаха, че трябва да се сезират компетентните органи заради призивите за насилие – и това беше. Нормално би било цялата управляваща коалиция да излезе с обща политическа декларация. Такава обаче нямаше.

Може би защото ИТН е по-близко до "Възраждане” по темата за ваксините и сертификатите, отколкото до партньорите си в мнозинството? Но ДБ защо не реагира? Защото десните не искат да влязат в размяна на реплики от типа "гражданите ми са много по-добри от гражданите ти”? А ГЕРБ защо не се обади? Може би смятат, че ще се нуждаят от националистите като опозиционна политическа сила? Затова ли депутатът и ексминистър Костадин Ангелов коментира лаконично, че гражданите имат право на демократичен протест? Мълчанието на ДПС пък е съвсем необяснимо. Нали се пишат за най-последователните защитници на парламентаризма? Какъв по-удачен момент да го защитят от едно физическо посегателство? И да не забравяме – къде е президентът Румен Радев? Нали и той ратуваше за възраждане на парламентаризма? Или държавният глава остана доволен, когато избирателите на Костадинов го подкрепиха на балотажа на президентските избори?

Псевдореволюцията на "Възраждане” имаше един конкретен резултат – рязко вдигна профила на партията и принуди държавното ръководство да я слуша.

Националистите видяха, че трикът сработва,

и нямат намерение да се откажат от прилагането му – Костадин Костадинов заплаши наскоро, че ако властта не се съобразява с него, хората му ще повторят акцията си и в Министерския съвет. Затова нека управляващите си дадат сметка: какво ще стане, ако националистите решат да продължат по същия начин, но с други искания? Например, срещу разполагането на съюзнически войски в България при евентуално влошаване на украинската криза. Тогава на властта, а и на всички нас, ще ни се наложи да премислим пределите на площадната демокрация.

Людмил Илиев, "Сега"