Със среден добив от 470 кг на декар приключва жътвата на пшеницата 29.07 | 07:30

При среден добив от 470 кг от декар приключва жътвата на пшеницата в страната.

Произведеното количество зърно към момента е 3,5 млн. тона, при общ добив за 2010 г. от 3,9 млн. тона, съобщиха експерти от дирекция "Растениевъдство" на Министерството на земеделието и храните, цитирани от БТА.

Към момента са ожънати 80 на сто от площите, засети с пшеница или реколтирани са площи в размер на 8 517 000 дка от общо засети 10 535 120 дка. Отчетеният среден добив от 407 кг./дка е по-висок от миналогодишния - от 360 кг/дка. С относително най-висок дял в общо произведеното количество пшеница до момента са областите: Добрич - 352 416 т., Плевен - 273 664 т., Велико Търново - 232 357 т. и Разград - 228 043 т.. Традиционно най-ниски са добивите в областите: Кърджали - 1 037 т., Благоевград - 4 569 т., София-град - 8 031 тона.

Тази тенденция е предопределена от редица фактори - тип на почвите, пригодност за отглеждане на пшеница, структура на земеделските стопанства, обясняват специалистите. Най-нисък среден добив от декар до момента е отчетен в Кърджали - 238 кг./дка. От началото до средата на юни падналите на много места в страната валежи благоприятстваха наливането на зърното.

Високите дневни температури през второто и трето десетдневие на предходния месец ускориха процесите на узряване при културите, обясняват експертите. От интензивните валежи и бурите на някои места посевите са полегнали, което според тях допълнително ще забави прибирането на зърното. Падналите градушки в отделни райони на страната са нанесли сериозни щети на земеделските култури, които се установяват с протоколи при напълно унищожени посеви.

Качеството на зърното обаче е по-добро от миналогодишното, категорични са експертите. Прогнозата направи и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов още при откриването на жътвата тази година. По думите му ще имаме повече пшеница, която става за хубав български хляб. Очакванията на министъра са за над 3,9 милиона тона пшеница.

Добрата реколта обаче не дава основания за повишаване на цената на хляба, смята Найденов. Той отправи апел към хлебарите и мелничарите да предвидят своите запаси от качествена пшеница, преди тя да бъде изнесена. Министърът не прогнозира при какви нива ще тръгне изкупната кампания на пшеницата и заяви, че цената й се влияе изцяло от борсата. Той обаче подчерта, че ние жънем първи в региона.

"Русия в момента махна забраната за износ на зърно и може да се сключват сделки на зелено. Това от тяхна страна може би е ход, който цели да стабилизира цената, но какво ще стане в крайна сметка, когато започнат да жънат другите страни от региона, ще покаже борсата. За нас при всички случаи е добре", коментира министър Найденов.

Въпреки отчитаните на места загуби от падналите градушки, експертите определиха общото състояние на пролетниците като добро. Засетите площи с царевица за зърно са със 17 на сто повече от миналата година - общо 3 759 000 дка. Въпреки забавянето на темпа на мероприятията от пролетната сеитба, поради чести превалявания и преовлажняване на повърхностния почвен слой, пролетните култури са поникнали нормално, с равномерна гъстота. На този етап, влагата и топлинните условия спомагат за тяхното бързо развитие, обявиха от отдел "Агростатистика".

Засетите с пролетни култури площи са - 3 759 000 дка с царевица за зърно или със 17 на сто в повече, спрямо 2010 г.; 6 959 000 дка - маслодаен слънчоглед с 5 на сто повече от 2010 г.; 79 000 дка - пролетен ечемик и 141 000 дка - овес. От земеделското министерство определиха общото състояние на пролетниците към момента като "много добро до добро". Отчетени по места били и щети, следствие на градушки, като за същите в момента са издадени или се издават и констативни протоколи.

Точният брой засегнати площи не беше уточнен. По предварителни данни площите, засети с царевица за зърно, бележат ръст от 17 на сто спрямо 2010 г. и достигат размер от 3 759 000 дка. Площите със слънчоглед бележат ръст с 5 на сто и достигат размера от 6 959 000 дка. Пролетният ечемик е 79 000 дка, а овесът - 141 000 дка.