Трябва ли да "изчистим" българския език? 17.01 | 10:29

Миналата седмица депутатът от ГЕРБ Емил Караниколов направи предложение за изготвяне на Закон за защита на чистотата на българския език. По думите му през последните години в лексиката на езика са нахлули прекалено много чуждици, които правят неразбираема речта за хора, които не са полиглоти.

Учени от БАН се обявиха против предложението за такъв закон. Според тях той би бил загуба на време. По думите на професор Васил Райнов, директор на института по български език към академията, проблемът не е в езика, а в носителите му. Той обясни, че езикът е един естествен организъм, който се променя непрекъснато.

Образователният министър също изказа мнение, че този закон е излишен, защото развитието на езика не може да се спре. Игнатов препоръча вместо това всеки от нас да положи усилия да говори правилен български. Той добави, че може да се ограничи в институциите да се говори малко по-прилично, а не "като на стадион, или като в кръчма".

Според теория на хърватската езиковедка Ваня Швачко опити за реформа на езика се правят, когато обществото е в криза или когато стават резки промени. Така например правописни реформи на българския език са правени по времето на Стефан Стамболов, след Първата световна война и през 1945 г. - когато започва комунистическото управление. Всяка нова власт се опитва да промени общественото развитие и като средство за това посяга към една от най-консервативните системи, която засяга всички, а именно езика.

Закон, приет през 50-те години, имащ давност и до днес, регламентира, че промените, които стават в езика, са изключителен монопол на института по български език към БАН. Тоест, депутатът Емил Караниколов, който дори не е постоянен член на образователната комисия в парламента, няма как да напише закон за езика, заобикаляйки учените от БАН, които очевидно не са съгласни с подобна идея. Дори и да имаше обаче възможност, забраната на използването на чуждици не би била положителна промяна.

Езикът е средство за консолидация. Той е отворена система. Ограничаването на нови думи би довело до бедност, немощ на езика и изолация. Нека да вземем пример от английския. Той приема всякакви чуждици и е най-популярният език в света. Рядък и говорен от много малък брой хора, българският само би загубил от премахването на чуждиците.

Термините от компютърната област например са предимно на английски. Преводните им еквиваленти на български звучат странно и не на място. В хърватския език са превели думата компютър като рачуналник (от хърватската дума рачун, която означава сметка). Не е ли комично?

У нас също са правени предложения за превод на някои чуждици. Те обаче не са успели да се наложат в езика и предизвикват единствено усмивка – драснипаликлечица вместо кибрит, ритнитопковец вместо футболист, гарнирана пита вместо пица и т.н.

Разнообразните думи и диалекти са богатсвото на езика. В официалната реч, речта на медиите и на политиката обаче безспорно трябва да се придържаме към книжовния български език. В това отношение някои от родните политици имат много да учат, докато изхвърлят думи като шменти капели от официалните си изказвания.