От какво се страхуват децата? 21.11 | 11:55

Димитрина Проданова е човек, влюбен в професията си. Завършила е клинична и консултативна, а също и социална психология. Вече 13 години консултира, диагностицира и терапевтира пациенти, като през последните 3 лета се е посветила изцяло върху детското консултиране. Изслушва деца в съда, дава становища по бракоразводни дела, както и по заявка от родители, относно актуалното психическо състояние на детето.

Споделя, че най-голямото професионално щастие за нея е работата с малчугани, която е изключително благодарна, зареждаща, позитивна, креативна и вдъхновяваща. Да прекарваш ежедневието си с тях, според нея, е удължаване на детството и съхраняване на способността ни да вярваме в чудеса.

"Повечето ми колеги се страхуват да работят с деца, респектират се от тях, от тяхната спонтанност и неочакваност, от  динамичността и искреността им. Децата нямат маски. Те не са чували за думата куртоазия. Те просто реагират. И когато имаш една сесия от 45 минути с дете, ти трябва да си във всяка една секунда от тях ангажиран с него. Не е нужно да му казваш: "Слушам те". То много добре усеща кога го слушаш и кога леко си отклоняваш вниманието в друга посока. И мигом ти сигнализира за това, бъдете сигурни", разказва Димитрина в интервю за Jenite.bg.

"Проблем при повечето деца не е, че не споделят, а че или са твърде малки, или твърде неподготвени от близките си и все още не са изградили социални умения за споделяне. А те затова се наричат така (социални умения), защото се учат на тях. Човек не се ражда научен да споделя", смята Проданова.

"Страховете на децата са толкова разнообразни и същевременно типични. Тоест, всяка възраст си има своите страхове. Ако в първите 1-2 години детето се страхува от силни шумове, от срещи с непознати, то 3-4 годишните започват да се боят от бури, от кучета, змии, паяци и насекоми, от знайни и незнайни измислени от възрастните "плашила” като Торбалан и Баба Яга. 5-6-годишните вече започват по-често по един или друг начин да се замислят за смъртта и ги завладява безпокойство, което рефлектира в страх от катаклизми: урагани, земетресения, наводнения и т.н., докато един ден не започнат уплашено да питат: "Мамо, кога ще умреш? А тогава с мен какво ще се случи, кой ще ме гушка?"

Междувременно страхът от тъмното е "фаворит" за почти всички възрасти. В първите класове започват и страховете от духове и извънземни. Следват ги страхове от болести и от сили, върху които децата нямат контрол. И т.н., и т.н., толкова много страхове и така богата фантазия за тях имат децата.

Няма деца без страхове. Въпросът е да ги стимулираме да говорят за тях и да си изграждат механизми да се преборват с тях. А ако родителите се нуждаят от "патерица" в това често пъти нелеко начинание, психолози има много, това ни е и работата. Понякога дори само една консултация с психолог е достатъчна, за да се пребори детето със страховете си", категорична е Димитрина.

Какво още разказа тя пред Jenite.bg.