Пазете блатното кокиче и пиренът! 05.03 | 11:53

Със заповед на министъра на околната среда и водите, само в двете защитени местности "Иван гьол” и "Блатото” в Ямболска област е разрешено добиването на листо-стъблена маса от блатно кокиче.

Преди издаването й, експертите на РИОСВ-Стара Загора извършиха проверки на състоянието на трите естествените находища на блатно кокиче в региона. Две от тях са в Ямболска област - "Иван гьол” и "Блатото”, а третата – "Дебелата кория” се намира в община Сливен.

Контролът на трите защитени местности показа, че популацията на растението в местностите "Иван гьол” и "Блатото” е в добро състояние и през годината може да се ползва листо-стъблена маса, уточниха от Министерството на околната среда и водите.

Блатното кокиче е поставено под специален режим на ползване, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Видът е включен и в Червената книга на България в категорията "застрашен", затова местообитанията му са обявени за защитени територии. Съдържа алкалоида галантамин, който е основно вещество, използвано във фармацевтичната промишленост за лечение на заболявания на нервната система.

На територията на страната има 16 естествени находища на блатно кокиче.

Що се отнася до пирена от МОСВ напомнят, че в защитената местност "Пирен" е забранено да се късат и изкореняват растения, да се уврежда или изменя естествения облик на местността.

Пиренът е род покритосеменни растения, наброяващ около 860 вида, повечето от които ендемични за Африка. Представителите на рода са много сходни с тези от род Calluna и заедно с тях образуват характерни храстови съобщества, в които доминират тези два рода.

В България тези пирено-калунови съобщества са разпространени в източната част на Странджа планина и в тях доминират видовете Erica arborea и Calluna vulgaris. Те са редки и защитени. Пиренът е реликтен вид от времето на терциера и е елемент от средиземноморската флора.

У нас вирее по сухи каменисти склонове и край редки дъбови гори в защитената местност "Пирен", която се намира на 4 км североизточно от село Кости, община Царево и е с площ от 22 хектара. Била е природна забележителност, прекатегоризирана в защитена местност – естествено находище на пирен, като площта ѝ е увеличена. Каменистите припеци пазят най-представителното находище на формации от пирен и други редки храсти и треви.

Пиренът е вечнозелен храст с игловидни листа. Цветовете му са дребни. Разположени са на тънки цветоносни клонки и образуват къси гроздовидни съцветия. Цъфти през май-юни. Плодът му представлява разпуклива кутийка от 4-8 дяла. Включен е в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.