Пламен Димитров: Удължителният бюджет е усмирителна ризница на разходите 25.02 | 21:00

Удължителният закон за бюджета поставя държавата "на стендбай" и блокира ключови разходи. Това заяви в студиото Пламен Димитров, президент на КНСБ.
"Всички знаем, че удължителният закон е усмирителна ризница на разходите, което за някой може да изглежда добре. Но от друга страна, държавата всъщност е на стендбай в много от своите основни функции", каза Димитров.
Той посочи, че въпреки заложените 5% увеличения на минималните заплати, средствата не достигат за всички. "Да, успяхме да заложим 5% увеличение минимално на заплатите, които повечето вече получиха, някои не са, като да речем в част от националните медии. Но по-важното е, че за някои предприятия, в които държавата е възложила функции – като БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" – няма средства да се гарантират тези 5%. За там трябват 15 милиона евро", обясни Димитров.

По думите му проблем има и при градския транспорт и "Български пощи". "79% от работещите в "Български пощи" са на минимална работна заплата, за която няма компенсация, и в удължителния, и в неудължителния. 5% увеличение ги няма", добави той.
Димитров критикува и политическата логика около бюджета: "Този бюджет, който е внесен в Народното събрание, стои там, само че никой не иска да го гласува. Нали има мнозинство, което го прави? Очевидно няма."
"Този бюджет не е на никое мнозинство. Този бюджет е възможно най-добрият бюджет на България, съгласуван между нас и бизнеса. Ще се върнем към него след няколко месеца. Ще видим дали съм прав".
По отношение на цените и конкуренцията той коментира резултатите от секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията в млечния сектор. "Когато две компании държат 77% от производството и продажбата на прясно мляко, няма конкуренция", каза Димитров и добави: "Има концентрация непозволена и има картел". Димитров подчерта високите цени на основни продукти: "Сиренето, кравето сирене, е най-скъпото в България – 127% от средноевропейската цена. Оризът стига до магазините със средно 60% по-висока цена. Кое му влияе – минималната заплата ли, токът ли? При краставиците извън сезон увеличението стига 75%."
Той акцентира и върху ролята на регулаторите: "Най-накрая тази държава трябва да покаже, че има държава. Това е НАП – може освен проверки, да налага и санкции. Това е нещото, което искам да видя."