Плащаме осигуровки, но се лекуваме с пари в брой 16.02 | 15:00

Въпреки "историческия" бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от над 5.5 милиарда евро за 2026 година, българският пациент продължава да бъде най-големият кредитор на системата. Докато правителството отчита политическа победа с въвеждането на минимални заплати за медиците след приемането на еврото, скритата статистика показва тревожна тенденция – българите вадят от джоба си 35,5% от парите за лечение, което е над два пъти повече от средното ниво в Европейския съюз.

Заплатите скачат, но болниците потъват
Голямата новина от началото на годината е директният трансфер от 260 милиона евро, с който държавата гарантира минимални заплати от 1860 евро за младите лекари и 1550 евро за медицинските сестри. Мярката, рекламирана като спасителен пояс срещу изтичането на кадри, обаче създава нов икономически капан.

Директори на лечебни заведения предупреждават за структурен парадокс. Парите за заплати са осигурени, но средствата за самото лечение – консумативи, лекарства, храна и енергия – не са индексирани адекватно спрямо инфлацията в еврозоната. Според Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), дори предвидените средства може да не достигнат за покриване на всички щатове, което ще постави общинските болници пред фалит. Те ще бъдат принудени да избират: да съкратят персонал или да трупат нови дългове.

Илюзията за безплатното здравеопазване
Доклад на експерти разкрива, че системата работи с хроничен структурен дефицит. От 267 клинични пътеки, 207 са недофинансирани, което принуждава болниците да прехвърлят разходите директно върху пациента.

Това обяснява защо България държи печалния рекорд в ЕС по директни доплащания (out-of-pocket payments). С 35.5% лично участие, българинът на практика плаща "втора здравна вноска" на ръка – за избор на екип, за медицински изделия, за скъпоструващи лекарства и за достъп до специалисти, за които направленията никога не стигат. За сравнение, в Люксембург този процент е едва 8,5%, а средното за Европа – около 15%.

Дефицитът от 1,4 милиарда евро
Въпреки че официалната вноска остава 8%, разпределена 60:40 между работодател и служител, системата е пробита. Държавата осигурява близо две трети от населението (пенсионери, деца, държавни служители), но внася осигуровки върху минимални прагове, а не върху реалната стойност на лечението.

Този "държавен дъмпинг" създава дупка от над 1 милиард евро годишно. Резултатът е, че докато минималната заплата в страната вече е 620 евро, клиничните пътеки изостават драстично. Болниците получават приходи, които не покриват разходите за модерно лечение, а разликата се плаща от болния. Така, въпреки европейското бъдеще на България, здравната ни система остава заложник на балкански практики – плащаш осигуровки, но се лекуваш с пари в брой.