"Неблагонадежден"? Какво следва от отнетия допуск на Цацаров 15.01 | 10:00

Ден след като Сотир Цацаров изненадващо обяви намерение да подаде оставка през март като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), той се оказа с отнет достъп от ДАНС до държавни тайни с най-високо ниво на защита. Преценката на агенцията е че бившият главен прокурор (с пълен мандат 2012- 2019) е "неблагонадежден".

Тази публичната информация ще ускори оставката му, защото той съобщи в петък, че ще я подаде още в началото на следващата седмица, но ще изпълнява задълженията си, докато парламентът я приеме. Ако тя бъде гласувана бързо, член на комисията би трябвало да стане изпълняващ длъжността председател до избора на нов.

Информацията за отнетия достъп беше съобщена от премиера Кирил Петков, който даде "силно отрицателна" оценка на работата на Цацаров в антикорупционното звено. В отговор Цацаров атакува министър-председателя като разпространи позиция, в която обяви че други хора определят поведението на Петков и че за решението за допуска е оказван натиск от премиера и от министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, който търсил "лична разправа и отмъщение".

От ДАНС официална информация по темата няма. "Дневник" изпрати въпроси, на които до редакционното приключване на текста не получи отговор.

Петков и Цацаров се разминаха и във версиите кое действие от кое следва: Петков допусна, че Цацаров анонсира оставката си, след като е разбрал, че достъпът му до класифицирана информация ще бъде отнет. А според Цацаров именно заради обявеното от него ден по-рано намерение да напусне, е последвал актът на Държавната агенция за национална сигурност.

Досега е известно (само от позицията на Цацаров), че отнемането на достъпа е по чл. 59, ал. 1 т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация, според който:

В позицията, изпратена до медиите, Цацаров твърди още, че до отнемането на достъпа му до секретна информация се е стигнало заради случая "ЦУМгейт" от 2017 година. Става дума за срещата му с издателя на "Сега" Сашо Дончев в кабинета на бизнесмена и партиен функционер от БСП Георги Гергов в ЦУМ, на която според издателя му е оказан натиск за редакционната политика.

 Не става известно в какво точно се състои сигналът и защо по него се работи сега. Според позицията на Цацаров подобна проверка е имало срещу него и през август миналата година, когато обаче не е било констатирано, че допускът на председателя на антикорупционната комисия трябва да бъде отнеман.

Не става известно и как Цацаров има тази информация.

От позицията на Цацаров се разбра още, че той не вижда проблем да продължи да извършва своята работа като председател и че е разпоредил информация с гриф "Строго секретно" да бъде подавана към неговия заместник - Антон Славчев и да не достига до него.

 Според експерти, Цацаров може да продължи да върши работа, но не трябва да се занимава с информация, която е строго секретна. Остава въпросът и как ще се действа, ако се изисква колективно решение с оглед получени строгосекретни данни. Решенията на комисията, която е от петима членове, се взимат след гласуване на всички.

Адвокат Грета Ганева коментира в профила си във фейсбук, че е много странно, че Цацаров е обявил оставката си в деня, преди да му бъде отнет допускът до класифицирана информация от ДАНС, където информацията се очаква да е достатъчно защитена. Според нея има теч на информация и ръководителят на ДАНС дължи обяснение.

Цацаров съобщи още, че решението е подписано от зам.-председателя на агенцията - Станислав Станчев, а не от председателя - Пламен Тончев.

Казусът "ЦУМгейт"

През 2017 година, докато още е главен прокурор, стана известно, че Сотир Цацаров се е срещнал с бизнесмена Георги Гергов, който беше член на БСП, и с издателя на "Сега" и собственик на "Овергаз" Сашо Дончев в офиса на Гергов в ЦУМ. Впоследствие Дончев разказва, че Цацаров му е оказвал натиск да промени редакционната политика на вестника спрямо прокуратурата и че Гергов му е намекнал, че телефоните и комуникацията му се следят.

Цацаров отказа да дава обяснения, като твърдеше, че не е нарушил закона, тъй като не се е срещал с разследвани или подсъдими. Висшият съдебен съвет отказа да провери казуса, а инспекторатът към него не намери нарушения главния прокурор в случая.

Схема за кадруване

В. "Капитал" пише, че отнемането на допуск до секретна информация е познат за ДАНС начин на действие за кадрова смяна. В подобна ситуация през 2017 г. беше поставен бившият зам.-председател на Бюрото за контрол Георги Гатев.

Срещу него атаката започна от прокуратурата, а след това допускът му до държавни тайни беше отнет, което послужи като основание за отстраняването му от поста. Тогава председател на бюрото беше Бойко Рашков, който заедно с Гатев поведе кампания за дисциплиниране на прокуратурата и ДАНС, а и съда, при искане и издаване на разрешения на специални разузнавателни средства. Впоследствие Рашков не беше кандидат за втори мандат като председател на бюрото и допускът му също се оказа отнет. Именно това стана повод за конфликта между Рашков и Цацаров.

След оставката

След като той я подаде, парламентът може да направи нов избор или след като политическата воля е друга, първо да промени закона така, както управляващото мнозинство вече обяви - комисията да бъде разделена на две части, като едната се занимава с отнемането на незаконното имущество, а другата - с конфликта на интереси.

Темата как точно ще действат не беше коментирана в петък от управляващите.

Преди информацията за отнетия допуск, депутатът от ДПС Йордан Цонев обясни в интервю по "Нова тв" сутринта, че партията също ще внесе предложения за антикорупционни закони, защити Цацаров като блестящ юрист и ителектуалец и не видя причини за смяна на главния прокурор Иван Гешев.

Не е известно какви са професионалните планове на Цацаров - преди да оглави антикорупционната комисия, той беше повишен в прокурор във Върховната касационна прокуратура, където мястото му се пази.

Лора Филева, "Дневник"