Бойко Борисов си отиде, бойкоборисовщината обаче - не 22.12 | 18:00

С новото правителство се появи реален шанс да се прекратят порочните практики и да започне по-сериозна съдебна реформа

От Ани Романова

Политическият часовник вече отброи първите 10 дни на новото правителство. Романтичният период на младата формация "Продължаваме промяната", която буквално се изстреля начело на държавата, приключи. Време е за "черна работа". Сега ПП и партньорите й имат своите 100 дни - гратисният период на обществена толерантност, в който всяко начеващо управление трябва да покаже доколко иска и може ли да следва обещанията си. Какви са големите плюсове на трудно родената четворна коалиция, на която някои анализатори предсказват бърз и гръмовен провал, а други - славно бъдеще на успехи и реформи?

Епохата на ГЕРБ и Бойко Борисов приключи

 и това само по себе си е огромен успех. Довчерашните управляващи (включително и ръководителите на ДПС в ролята на сиви кардинали) сега са мрачна опозиция. Експремиерът Борисов си седи намусен вкъщи и не е зарязал денонощните си назидателни монолози от джипката или от някоя полузавършена магистрала. Депутатите на ГЕРБ се мъчат да поддържат партийния огън, но само се излагат с фалцетни нападки срещу новата власт. Дори Делян Пеевски редовно ходи на работа в Народното събрание. Всички те до последно се надяваха, че сформирането на ново правителство за пореден път ще се провали и те ще могат спокойно пред и задкулисно да си разпределят порциите. Че изчегъртването им от властта, започнало бавно и мъчително, ще спре веднъж и завинаги. Сформирането на правителство, с цената на големи компромиси, бе първата голяма и лоша новина за тях. Втората ще е, ако новите управляващи успеят да изпълнят поне част от обещанията, които дадоха в предизборната кампания.

Добре е, че начело на "Продължаваме промяната" и на коалицията са сравнително млади хора, които

са освободени от бремето на миналото

и не са обвързани със стари партии, ДС, силови групировки, сиви кардинали и мрачни тайни. Парламентът е силно обновен. Повечето министри са технократи, предприемачи, граждански активисти, хора с позиции и авторитет. Липсата на опит в държавната администрация и политиката в случая е по-скоро предимство, отколкото недостатък. Дори да допускат грешки от непознаване на процедурите, ако следват решително и неотклонно целите, които са си поставили, ще спечелят адмирации. Ако пък има някакви обвързаности, те бързо ще излязат на повърхността и от способността на новите управляващи да се справят с подобни проблеми ще зависи доколко те имат желание и решителност да наложат нов стил в българската политика.

Ако вярваме на обещанията на новата власт,

всички порочни практики ще бъдат прекратени

и вече няма да има скандални инхаус поръчки, държавни фирми касички за претакане на бюджетни милиарди, нагласени конкурси, назначения на "калинки" и "кражба има, виновни няма". Публичните пари ще се харчат разумно и прозрачно. Василев и Петков се заричат да измъкнат България от корупционното блато и да заличат веднъж завинаги унизителното клеймо "най-корумпираната държава в ЕС".

Разбира се, и други правителства са идвали на власт с подобни обещания, а после са правили точно обратното. Но поне докато бяха министри в служебния кабинет, Кирил Петков и Асен Василев предприеха реални стъпки именно в тази посока. Много от идеите им бяха стопирани, защото пороците са бетонирани в закони. Но сега има парламент и няма да има никакви оправдания, ако проблемните текстове не бъдат бързо променени. Изчегъртването на ГЕРБ от властта минава точно през промяна на порочните практики, а не през замяната на едни фирми с други фирми.

Още два фактора вдъхват оптимизъм в тази посока. Кабинетът е резултат от сложен компромис, който предполага множество конфликти, но

гарантира и строг взаимен контрол

България има горчив опит с коалициите. Още тегне споменът за тройната с участието на НДСВ, БСП и ДПС, в която лапането на държавни пари и на постове ставаше по схемата 8:5:3, а Ахмед Доган държеше речи как той лично разпределя порциите и как около всяка партия се вият обръчи от фирми. Опитът на Реформаторския блок да работи с ГЕРБ, за да реформира съдебната система, завърши с колосален провал  и враждебен "развод", а участието на патриотите във властта ще се запомни основно със скандали и лобистки законови промени. Това дава основания на критично настроени анализатори, главно симпатизиращи на ГЕРБ, да твърдят, че новата четворка във властта е нещо като "орел, рак, щука и лисица", т.е. невъзможен отбор, обречена на разпри и неуспех коалиция.

Че ще хвърчат искри и ще горят пожари, е ясно -  съжителството между БСП и ДБ ще е особено трудно, ИТН също са доста опърничави и непредвидими. Но обществото няма да им прости, ако провалят така трудно изработения управленски проект. А събирането на партии с толкова различни физиономии и философия може да е и здравословно - ако взаимно се контролират. Водещата формация поне засега е категорична - всеки ще си носи отговорността, ако бърка в кацата с меда - и "наши", и "ваши". 

Вторият ключов фактор е обещаната

откритост и прозрачност

Мнозина побързаха да се присмеят на обсъжданията на коалиционното споразумение, които протекоха в небивал формат - излъчвани в реално време онлайн и достъпни за всеки, който иска да чуе. Иновацията на Петков-Василев се оказа много сполучлива - бъдещите управляващи партии бяха принудени да сложат картите на масата и така цялото общество разбра къде се покриват и къде се разминават. Сега ще е лесно да проследим кой е послъгвал пред камерите по време на преговорите, кой се отмята от позициите си, кой ги отстоява. 

Всички министри вече обещаха редовно да дават пресконференции и публични отчети, а приемните им да са отворени за граждани. Заричат се да си говорят с неправителствените организации и да се вслушват в критиките на опозицията.

Най-големият лакмус за промяна ще бъдат отношенията с медиите. Традиционна практика досега бе с медиите да се общува с лаконични прессъобщения, а всяка значима за обществото информация се изкопчваше чрез тромавия закон за достъп до информация, който по-скоро пречи, отколкото помага на журналистите да си вършат работата. Дори за най-елементарни данни медиите трябваше да се борят в съда. Най-"послушните" получаваха тайно за награда от министерствата щедри финансови бонуси под формата на договори за информационно обслужване или за организиране на странни дискусии. Премиерът Кирил Петков обеща да промени всичко това - каквито и пари да се раздават, да става с открита обществена поръчка и да е ясно кой за какво с колко се финансира. Ако управляващите престанат да се крият и зад закона за достъп до информация, промяната наистина ще е необратима.

Намерението за намаляване на чиновническата армия 

е повече от добро, но на този фронт всички предни правителства се проваляха. И вече се надигна огромна съпротива. Някои дори обвиниха вицепремиера Асен Василев, че не може да смята и че едва ли не ще блокира България, като я остави без администрация, ако наистина освободи 15 000 "бели якички". Ако финансовият министър обаче намали излишните бюджетни разходи и създаде спретната и работеща администрация, ефектът ще е точно обратният. Това може да стане по различни начини. Незаетите щатни бройки ще бъдат закрити - държавните служби ревниво ги пазят, за да получават по-голям фонд "работна заплата". Чиновниците в пенсионна възраст, особено в МВР и МО, трябва да се отдадат на заслужен отдих, а най-ценните от тях могат да бъдат привлечени по граждански договори. А дигитализацията, която трябва да се случи в ускорени темпове, автоматично означава по-малко гишета, по-малко бумаги, по-малко кабинети и по-малко персонал. Моментът е идеален за пренасочване на хора от министерства, агенции, комисии и всякакви други структури на бюджетна издръжка към частния бизнес, който гладува за работна ръка и е готов да внася персонал - от Украйна, Молдова, и Филипините.

Обявените намерения имат и дисциплиниращ ефект - много чиновници ще станат по-усърдни в работата си, за да избегнат евентуални бъдещи съкращения.

Съдебната реформа е все по-неизбежна

Всички партии в новата управляваща коалиция са категорични, че е крайно време прокуратурата и антикорупционните органи да започнат да служат на обществото, а не на властимащите и кръговете зад тях. Това е задача на задачите, реформа на реформите, неуморно повтарят Кирил Петков, Асен Василев в един глас с ДБ и Христо Иванов.

Планът включва отстраняване на главния прокурор Иван Гешев, закриване на специализираните съд и прокуратура и реформа в антикорупционната комисия КПКОНПИ. Първата задача е най-сложна, защото решаването й вероятно ще наложи да се пипа конституцията. А за това няма да стигнат гласовете на партиите от управляващата коалиция. Така или иначе обаче Гешев ще бъде поставен в ситуация на кръгова отбрана и абсолютната му власт ще бъде разклатена.

Шефът на антикорупционната комисия Сотир Цацаров също се разработи, рязко смени курса си и започна да атакува ключови кметове от ГЕРБ. Въпреки това дните му начело на КПКОНПИ изглеждат преброени, а отстраняването му е на едно парламентарно решение разстояние. Очаква се да бъде сформирана антикорупционна парламентарна комисия, която да анализира дейността на Цацаров и това да стане основание за уволнението му. Също толкова лесно може да стане и закриването на специализираните съдилища и прокуратури, за които партиите от управляващата коалиция са единодушни, че са неефективни и са се превърнали в бухалка за изпълнение на политически поръчки.

За отстраняването на Гешев обаче ще се разчита на следващия Висш съдебен съвет. Мандатът на настоящия изтича през следващия октомври, а мнозинството му дори не благоволи да разгледа по същество искането на служебния правосъден министър Янаки Стоилов за дисциплинарното освобождаване на Гешев. Ясно е, че и новите членове от прокурорската квота ще бъдат на каишката на главния прокурор. Членовете в парламентарната квота на ВСС пък се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3. ПП, БСП, ИТН и ДБ имат общо 134-ма депутати, т.е. няма да им стигнат и ще трябва да се търсят компромиси и договорки с ДПС и ГЕРБ.

Не може да се разчита на добрата воля на Гешев да подаде оставка, колкото и да му се обяснява, че "инатът му струва пари и достойнство на българския народ", защото той приема искането да се оттегли сам като комплимент, че работи добре.

С едно наум 

Всички изброени плюсове на новата власт бързо могат да се превърнат в минуси - ако обещаното не се случва. Ако "нулевата корупция" си остане лозунг, под който си текат познатите схеми. Ако курсът към е-управление пак зацикли, както се случва вече дълги години. Ако "оптимизацията" на администрацията се окаже поредно роене на служби. Сблъсъкът с голямата и повсеместна инфлация и особено ценовата експлозия в енергетиката, призракът на петата, омикронска вълна на коронавируса и сянката на ниските доходи са сериозни заплахи и предизвикателства пред управлението. Засега водачите Кирил Петков и Асен Василев са пълни с ентусиазъм и решимост. Останалите наблюдават с умерен оптимизъм.

Юлиана Бончева, Доротея Дачкова, "Сега"

Водещи

Най-четени