Конституционните промени бяха приети на второ четене от ресорната комисия 17.12 | 16:19

Проектопромени в Конституцията, засягащи основно Висшия съдебен съвет, прокуратурата и служебното правителство, бяха приети и на второ четене от парламентарната конституционна комисия с гласовете на депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Именно тези формации са вносители на проекта за шестата поправка в Основния закон.

Какво приеха народните представители и какво следва от тези промени?

Заседанието на комисията започна вчера, когато бяха приети част от текстовете в главата "Съдебната власт", допусна се двойно гражданство за министри и депутати, както и регулаторите да се избират с мнозинство от 2/3, каквото имат вносителите на конституционната поправка. За прецизиране за днес бяха оставени част от промените, свързани с непрекъсваемостта работата на Народното събрание при редовни и предсрочни избори, измежду кои фигури ще може да избира президентът за служебен премиер, както и преходните и заключителните разпоредби.

Леко разминаване в рамките на управляващото мнозинство имаше по отношение фигурите за избор на служебен министър-председател, предаде БНР. Според предложеното на второ четене това ще са председателят на Народното събрание, на Върховния касационен съд, на Сметната палата или негов заместник, управителят на БНБ или подуправител, омбудсманът или неговият заместник. Против включването на председателя на ВКС беше правосъдният министър Атанас Славов:

"Има и подобно становище на самия Върховен касационен съд - да не е сред лицата, които се избират са служебен премиер. Иначе рискуваме самият Върховен касационен съд да оспори тази част от конституционните промени. Нямаме нужда от такова производство".

Съпартийката му Надежда Йорданова обаче смята, че така се осигурява избор между повече не политически фигури. На въпрос защо тогава в списъка остава избраният от парламента председател на Народното събрание, тя отговори:

"Това е един от възможните варианти на избор на президента нека да му оставим максимално широк избор".

А според председателя на конституционната парламентарна комисия Радомир Чолаков, "която и фигурата да беше предложена, щеше да има същите коментари, така че нека да ги оставим нещата така и да оставим на развитието. Надяваме се между другото да няма скоро служебно правителство и да не се налага този текст да влиза в сила".

С приетите преходни и заключителни разпоредби депутати записаха шест месеца за приемане на съответстващите на промените закони, още три месеца за избор на новите съдийски и прокурорски съвети, а това дава и още три месеца на Борислав Сарафов да управлява държавното обвинение като временно изпълняващ длъжността. След гласуването председателят на ресорната комисия се обърна към правосъдния министър:

"Г-н министър, доволен ли сте от резултата?"

"Г-н председател, важно е българското общество да е доволно от една страна. Нашите партньори и съюзници също да са убедени, че постигаме независимо правосъдие и отчетност на прокуратурата и ние да сме с усещането, че сме свършили важна обществена работа. Аз имам такова усещане".

Очаква се конституционните промени да бъдат обсъдени на второ четене във вторник. Трябва да минат и през трето, а седмица по-късно и да бъдат обнародвани. Веднага след това по заявката на Златан Златанов от "Възраждане" отиват в Конституционния съд, защото били от компетентността на ВНС и защото:

"Явно ще са сговорили по отношение на съответните кадрови промени в съдебната власт с цел овладяване на цялата съдебна власт и също така с цел бетониране на едно статукво, което няма никаква реална електорална представителност".