5 неудобни въпроса за полицейското насилие 19.08 | 18:00

Скандалът с полицейското насилие по време на антиправителствените протести през лятото на 2020 г. беше старателно избягван цяла година както от МВР, докато ГЕРБ беше на власт, така и от прокуратурата. Но той ни връхлетя мощно миналия петък, когато във временната парламентарна комисия за насилието и незаконното подслушване на протестиращи бяха прожектирани кадрите от официалните охранителни камери на Министерския съвет. Бруталното насилие, за което вече знаехме от любителските клипове и разказите на жертвите, се видя съвсем ясно. Скъпите и модерни камери са го запечатили с HD качество. Прокуратурата цяла година е разполагала с тези кадри, но едва сега обяви, че е повдигнала обвинение на четирима полицаи.

Председателката на парламента Ива Митева (ИТН) свика извънредно заседание. Близо 4 часа депутатите изслушваха служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Накрая дадоха 3 дни на главния прокурор Иван Гешев, за да им докладва какво е свършила прокуратурата срещу полицейското насилие. Гешев вече каза, че няма да отговоря за конкретни казуси. Въпросите обаче се трупат. И обществото има пълното право да получи отговори.

Кои са "героите" от кадрите?

Дотук е ясно, че след дисциплинарната проверка в МВР са санкционирани само четирима служители на ведомството. При това наказанията им са символични. Един е наказан със забрана за повишение за срок от 2 години, втори - със същото, но за година, а останалите двама са само порицани. Известно е обаче името само на един - Андон Андонов. Разкри го "Сега", когато описа делото, водено от него срещу забраната да бъде повишаван за 2 години. След като е наказан, Андонов е подслонен в Бюрото по защита, което е на пряко подчинение на главния прокурор Иван Гешев и, по думите на Рашков, това означава и с 800 лв. по-висока заплата.

Имената на останалите санкционирани не бяха назовани от Рашков по време на изслушването в парламента. Не стана ясно дали те още работят в МВР, или по подобие на Андонов са сменили попрището си. Не знаем наказан ли е полицаят, който снима с личния си телефон задържаното зад колоните момиче. Не знаем дали служителите на МВР, хвърляли задържаните един върху друг като трупове, са сред санкционираните.

Защо имената и лицата на жертвите са известни, а тези на биячите се пазят?

Какво е извършила прокуратурата?

Прокуратурата цяла година отказваше да отговори дали разследва полицейското насилие от протеста на 10 юли. Едва преди дни, под обществения натиск след излъчените кадри, обяви лаконично, че има четирима обвинени за лека телесна повреда, "които към момента на деянието са били служители на МВР" (да разбираме ли, че и четиримата вече не са?). Обвинението твърди още, че "по делото са изискани и приобщени записи от видеокамери, включително записът от камера "под колоните на МС".

Прокуратурата обаче не казва кога е образувано това разследване. Нито кога са повдигнати обвиненията на четиримата. Нито защо се е ограничила само с тях (вероятно става дума за същите четирима с наказанията).

Разбираме обаче, че има жертви на полицейския произвол, които са се превърнали в обвиняеми. Рашков допусна, че това е направено, за да не могат те самите да свидетелстват срещу полицаите, както и да се блокира възможността да търсят обезщетения. Интересен е сюжетът с прокурор Вероника Трифонова, работила по преписката за полицейското насилие. Тя вече е европейски делегиран прокурор. След всичко видяно, през ноември 2020 г. тя е образувала дело само за един пострадал - студента Евгени Марчев. То още не е приключило. Колко още години са нужни на прокуратурата, за да доведе това разследване до съд? И може ли отказът на жертва на посегателство да свидетелства да е достатъчно основание насилникът да остане ненаказан? Защото това излезе от обясненията на Трифонова - две от жертвите не съдействали на "Вътрешна сигурност" и на прокуратурата и затова делото за тях било прекратено. Да, жертвата е най-важният свидетел, но нима не може да се съберат и други доказателства? Нека прокуратурата извади постановленията на Трифонова, за да видим как всъщност е разследвано.

Любопитно е и как точно за полицейското насилие главният прокурор Иван Гешев реши, че ще наруши конституцията, ако отговори на въпросите на депутатите. При условие, че досега неведнъж обилно е разказвал за висящи преписки и дела, удобни на прокуратурата. На Гешев абсолютно нищо не му пречи да поиска от наблюдаващия прокурор разрешение и да информира депутатите, а и обществото, какво е свършила прокуратурата срещу насилниците. Но едва ли има много какво да каже по темата...

Как е текла проверката в МВР?

Не е ясно защо само четирима от насилниците в униформа са разпознати. И в парламента Рашков обяви, че биячите са поне три пъти повече. Би трябвало да е ясно също кои служители на МВР са били там на 10 юли. И, ако наистина има честни и свестни полицаи, които не толерират поведението на колегите си, би трябвало да помогнат в разпознаването им.

Абсурдно е разказаното от Рашков, че полицайката, която всички видяхме да рита с ярост задържан протестиращ, е гледала кадрите и е обявила пред "Вътрешна сигурност", че не се разпознава на тях.

Установен ли е полицаят, който снима с личния си телефон задържаното момиче? Ако не, а кадрите са били на разположение на МВР и на прокуратурата, излиза, че тези институции приемат това за нормално. 

В парламента се чу и как полицаи са носили якета въпреки жегата, вероятно за да прикриват идентификационните си номера. Не стана ясно и има ли записи от т.нар. боди камери на служителите, какво показват те и дали са част от разследването.

Всичко дотук идва да ни каже, че на практика безчинствата на униформените остават ненаказани. Че няма никаква цедка в МВР и никакъв вътрешен контрол.

Кой е разпореждал на полицаите?

В кадрите, които възмутиха сега всички, видяхме преките извършители. Кой обаче отговаря за техните действия?

"Включено е телефонното право, писмени заповеди в МВР няма да открием". Това каза Рашков в парламента. И все пак трябва да има начин да се разбере дали настървението на полицаите срещу задържаните младежи е било спонтанно, или някой над тях им е дал картбланш за това.

Вътрешните министри от ГЕРБ Младен Маринов и Христо Терзийски, които сега са депутати от ГЕРБ, отричат да имат вина за случилото се. Главният секретар на МВР от онова време Ивайло Иванов беше уволнен по предложение на служебното правителство точно заради полицейското насилие.

Ще разберем ли обаче някога дали политическото ръководство на МВР е прилагало "телефонно право", както и дали тогавашният премиер Бойко Борисов е давал зелена светлина за смазването на протеста, който искаше точно неговата оставка и на Гешев. Младен Маринов сега казва, че е разпоредил проверка по любителските кадри, още на 11 юли миналата година. Виждал ли е обаче г-н Маринов кадрите от камерите на НСО? Виждал ли ги е приемникът му Христо Терзийски? Записът е пратен от НСО в МВР на 17 юли 2020 г.

А къде са кадрите от 2 септември?

Случилото се на 10 юли се повтори и на 2 септември, пак по време на протестите. Полицейска бруталност ще се повтаря, докато има чадър над нея - в МВР, от прокуратурата, от съда.

Димитър Кенаров, журналистът на свободна практика, пострадал от насилието на 2 септември, месеци наред не успяваше да "накара" съда да се занимае с въпроса незаконно ли е бил задържан. По това дело пък МВР поиска НАП да провери доходите на Кенаров. (Рашков оттегли това искане на предишното ръководство на МВР.) За побоя над Кенаров  вътрешната проверка на СДВР не откри полицейско насилие, а прокуратурата отказа да образува разследване. Прокурор Юлиан Лефтеров от Софийската градска прокуратура дори прие, че фактически е невъзможно полицай да упражни насилие по време на протест, тъй като на площада има много хора, които снимат, и няма как подобни действия да останат анонимни. Кенаров вече сезира Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради неефективното разследване. Случаят му бе цитиран и в последния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека по света, българските институции продължават да са слепи. А ние, данъкоплатците ги издържаме. Милиард и 700 милиона лева за МВР годишно.

Доротея Дачкова, "Сега"