Празникът, който празнуваме днес, е кух 01.11 | 15:45

Днес празнуваме първи ноември – Деня на народните будители. Ура! Нека звучи химн и да вали вишнев цвят. Само днес обаче, защото вчера празнувахме Хелоуин, а утре ще празнуваме нещо друго.

Вероятно усещате накъде бия, но смятам, че съм прав. Празникът, който празнуваме днес, е кух, той вече не значи нищо и ако някога е бил символ на българската просвета и национално самосъзнание, днес е повод репортерки да карат минувачи да декламират странни имена. Да, преди много години празникът е бил национален, значил е нещо, споменът от Освобождението е бил пресен и думата "будител" още е значила нещо. После идва комунистическата хунта и нейният режим и 1-ви ноември спира да е национален празник, защото трябва да се освободи място за 9-ти септември. След това думата "будител" става все по-неясна и неясна. Оттогава, та до днес в България не са нужни просветители, няма нужда от будители, няма нужда и от събудени хора.

Най-модерният въпрос в днешния ден е "кои са днешните будители" - въпрос, колкото клиширан, толкова и подвеждащ. Всъщност какво точно означава това да си будител и какво празнуваме днес? Поне според мен, будител е човек, който проповядва определени убеждения, извършва промяна в мисленото на останалите, изработва нов вид национално самосъзнание и, ако ви харесва повече, просвещава - действия, с които иска да постигне определена политическа цел. Ако махнем школската идеализация, с която сме свикнали, май остава това. През 18 и 19 в. в България е имало една група добре образовани хора, които са искали да втълпят определени национални идеи на сънародниците си и по този начин заедно да постигнат политическа цел – в случая Освобождение на България от Османската империя. И, ако се съгласите с мен, че отговорът на това какво е будител е човек, който иска да промени душевното състояние на група хора, за да постигне политическа цел, спокойно можем да приемем, че в наши дни имаме колкото искате будители.

Разликата е, че днешните будители не се водят от високия идеал на своите предшественици, но това не означава, че полагат по-малко усилия. На днешните будители им трябват българи точно противоположни на онези, от които са имали нужда старите будители. Трябва им инертна и безпросветна маса хора, която да пуска бюлетини. Не им трябват хора с национално самосъзнание, а им е нужен електорат с първични нужни, които се задоволяват лесно, най-често чрез отворите на тялото – устата, очите и ушите, но много по-рядко чрез вътрешните органи като сърце и мозък. Трябват им прости хора, които знаят малко неща и се интересуват от още по-малко. Това е важно, когато дойде време за купуване на власт по време на избори. То, купуването, не става само с кебапчета и двайсет лева, а и с обещания и лозунги, и политически платформи. Не искам да кажа, че гласът на просветения човек не се продава, напротив, работата е там обаче, че той излиза много по-скъпо от този на безпросветния, а никой не обича да дава излишни пари и после да му държат сметка за излишни обещания.

Затова в началото определих празника като кух. Той няма стойността, която му се приписва в деня на честването му. В днешно време просвещението не се припознава като ценност. Само един ден, в който той да се рекламира с половин уста и клиширани изказвания, не е достатъчен да се пребори с всички останали дни, в които се проповядва точно обратното. Какъв е смисълът в един ден да полагаме цветя пред плочите на Вазов и Раковски, а в следващия да ни убеждават, че БАН е мракобесна структура, която пирува с държавни пари, когато средствата за висше образование никога не стигат и когато всеобщото мнение е, че ако не учиш за офис служител и бизнесмен, не правиш нищо.

Никой вече не се интересува от старите будители, защото новите са си свършили работата чудесно. Просветителската дейност с обратен знак на силните на деня върви повече от добре и колкото по-добре върви тя, толкова по-големи ще са венците, които полагат в краката на Паисий, пропускайки факта, че той и съратниците му вече са само имена, използвани в телевизионни викторини. Пропускайки факта, че хората са приспани и се вълнуват само от физическото си оцеляване. Някой ще каже каква просвета, каква духовност при положение, че нямаме пари и живеем лошо, а аз им казвам "лека нощ, спете дълбоко".

*Коментарът е на Александър Христов, Div.bg.