Преди 60 години: Учен от Скопие разкрива, че сръбската пропаганда за македонизма тръгва при Съединението 04.11 | 12:00

През 1960 г. в Скопие македонският историк д-р Климент Джамбазовски за първи път разкрива, че сръбският дипломат Стоян Новакович е бащата на македонизма. Дотогава научната общественост по света не подозира, че има документи разкриващи подробно целите и смисъла на македонизма. Благодарение на Джамбазовски става ясно, че основоположник на идеологията на македонизма е Стоян Новакович – сръбски политик от втората половина на XIX и началото на ХХ век.

По онова време д-р Климент Джамбазовски работи в Института за национална история в Скопие, на който директор е днес проф. Драги Георгиев, съпредседател на Смесената българо-македонската комисия, предаде репортер на БГНЕС.

В труда си "Културно-обществените връзки на македонците със Сърбия през XIX век” Джамбазовски подробно описва как през август 1885 г. в писмо Стоян Новакович – по това време посланик на Кралство Сърбия в Османската империя – информира министър-председателя Милутин Гарашанин, че е извършена необходимата подготовка за издаването на сръбски вестник в Цариград с името "Вардар”. Материалите, които изданието ще публикува, ще бъдат в полза на сръбската пропаганда в Османската империя и трябва да следват определена позиция спрямо балканските народи и Великите сили.

Спрямо Гърция и гръцкия печат трябва да се демонстрират приятелски отношения, докато с българския трябва да се води полемика, но такава, че да се види, "че ние сме по-силни и по-културни”. По отношение на Русия позицията на вестника следва да бъде пасивна, докато към Турция трябва да бъде демонстрирана лоялност, пише в писмото си Новакович.

За целта на сръбската пропаганда през август 1886 г. е взето решение в Цариград да бъде създадено дружеството "Сърбо-македонци”, чиято основна задача е да събере около себе си всички противници на България в Османската империя, за да потисне българското влияние в Македония и "да се запази народността на сърбо-македонския народ”.

Решено е да се издейства от Високата порта разрешение за издаване на вестник "на чист македонски език” – "Македонски вестник”, който да изпълнява следната програма:

В политически аспект винаги да защитава интересите на Османската империя, да повдигне църковния въпрос за отказване на македонците от българския екзарх, да търсят Охридската архиепископия, която е зависима от Цариградската патриаршия, и към нея да бъдат привлечени всички македонски епархии.

"На македонския народ да му се внушава сръбски дух, да му се доказва, че не са българи и с българите вече нямат никакви връзки, че българите са врагове на македонския народ. Да се грижи за своите национални характеристики, език и обичаи. Да развива енергична пропаганда за изолиране на българските владици и учители от Македония и на тяхно място да се доведат владици и учители родом от Македония, но възпитани в сръбски дух”.

Дружеството е трябвало да изпълнява и задачи във филологически аспект: "Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е литературен, да се изхвърлят всички български изрази и да се въведат сръбски. Като най-подходяща за македонския език да се вземе сръбската азбука и при писане да се спазва сръбската граматика.”

Редакцията на вестника има и допълнителна задача да напише на македонски език книжки за основните училища и в срок от една година да ги отпечата в Цариград. Ръкописите им трябва да бъдат одобрени от сръбския посланик в Цариград, а отпечатването им да става за сметка на сръбската държава.

С изпращането му като сръбски посланик в Цариград Стоян Новакович поставя много активно въпроса за печатането на сръбски учебници за сръбските училища в Османската империя. След направено от негова страна предложение в началото на 1888 г. Белград взема решение да се започне с подготовката за отпечатване на сръбски учебници в Цариград.

Идеята на Новакович е първият учебник да бъде "Македонски буквар” на македонски език, който "да бъде подготвен специално за разпространяване на сръбската писменост и сръбския език в Македония, както и за разширяването на сръбското влияние там.

"В тази връзка ми се струва, че е най-необходимо да бъде съставен един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало да се обединят македонският и сръбският буквари, като македонският да бъде две трети, а сръбският – една трета. Букварът трябва да бъде написан в съответствие със сръбския правопис с необходимото внимание за правилна транскрипция на македонски диалект”, пише Новакович.

Полученото от турската цензура разрешение за издаването на учебника предоставило допълнителна възможност на Новакович да развие пред сръбския министър на просветата своите идеи за новата фаза на работата на сръбската пропаганда срещу българската Екзархия и все по-голямото ѝ влияние в Македония.

Според него, българската идея е пуснала дълбоко корени в Македония, която не може да бъде разклатена само от сръбската идея.

"Понеже българската идея е хванала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е невъзможно да бъде разколебана, като бъде изтласкана само от сръбската идея. Обезпокоен съм, че тази идея не би била в състояние самостоятелно да се противопостави и потисне българската идея и поради това сръбската идея се нуждае от някакъв съюзник, който би бил против българизма и който съдържа в себе си елементи, които засягат дълбоко народните чувства и биха го откъснали от българизма", пише тогавашният сръбски посланик в Цариград Стоян Новакович до министъра на просветата д-р Владан Джорджевич.

"Този съюзник аз го виждам в македонизма или в някои мъдро очертани граници, разработване на македонския диалект и на македонска идентичност”, предлага идеологът на македонизма. "С никого българите не могат да стигнат до по-непримиримо положение, отколкото с македонизма”, убеден е Новакович. Той започва да работи още по-усърдно върху издаването на македонски буквар, който излиза от печат на 18 май 1889 г.

След издаването му се подготвя и първата читанка за основните училища в Македония на македонски диалект, отпечатана и разпространена в началото на 1890 г.