Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон... 03.03 | 12:30

Тодоровден е църковен празник, който се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363 г.) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.

Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: "Да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната". Архиепископът запитал кой е този, с когото говори и Св. Теодор му известил името си.

Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на първата събота от Великия пост църквата възпоменава паметта на Св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

Народната традиция пък разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден.

Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и "Булкина неделя”. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет. Първият ден на тази седмица се нарича Чисти понеделник, първият ден на Великденския пост, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода).

За да се предпазят от заболяване кучетата трябва в този понеделник да ги люлеят (или бесят) - връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде връзват тенекии на опашките им и ги гонят из селото. Т.нар. "тричане", което напоследък разбуни духовете у нас.

Важен обичай през първия ден на Тодоровата седмица е шествието на кукерите (затова се и нарича Куковден). Това са мъже, маскирани, като задължително присъстват двама мъже, единият е облечен в женски дрехи и с огромен корем (бабата), а другият - в мъжки, но дрипави дрехи (старецът). От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари.

Вторият ден от Тодоровата седмица се нарича Черен вторник - празнува се в чест на болестта устрел (или усов). Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без късмет.

Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи, каквото и да е.

Четвъртият ден е Въртоглав четвъртък - също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен. Най-лошият и опасен ден в седмицата - петият е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата - от гръм, градушка и суша.

Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровата седмица. Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод.

Сутринта стопанките месят две погачи, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът, наречен на Св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат.

По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино и му дава да пие.

В някои краища родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци. Празничната трапеза е от пита, супа от леща, чорба от гъби, картофи, варена царевица.

И като цяло - днес трябва да почерпят Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.