Сватбеният сайт 28.03 | 18:03

Не зная дали сте забелязали, но през последните няколко години и имайте предвид, че принц Уилям и Кейт Мидълтън изобщо не са пионери в тази област, се появи тенденцията за създаване на т.нар. сватбени сайтове.

Булки и младоженци от цял свят бързат да "институционализират" своята любов и своя сватбен ден в web пространството. Защо?! Вероятно защото е вярна максимата, че ако те няма в интернет, то не съществуваш.

Следователно, ако сватбата ти не е отразена в интернет, не е рекламирана във Facebook и не си постнал всичко за нея в Twitter, то сватба все едно не е имало. Без значение, че всичките ти роднини, приятели, колеги и... да, онези 100 човека, които изобщо нямаш представа кои са, са присъствали на нея.

Няма нищо друго като сватбения сайт. Когато влезеш в това, което би трябвало да представлява интимно пространство за младоженците, веднага се убеждаваш, че няма нищо свято на този свят, в интернет света. От първата страница се натъкваш на интимна снимка на младите влюбени и само с едно кликване можеш да разбереш всичко за тях – от рождената им дата до сватбеното им пътешествие.

Най-интересни, разбира се, са секциите "Запознанството" или как бъдещите бракосъчетаващи се са се запознали; обикновено в тази секция историята за едно безпаметно студентско напиване на поредния купон прераства в приказна история за срещащи се погледи и внезапна близост; "Предложението" или как Той е направил най-романтичното предложение, как Тя е казала "Да" и двамата се разплакали от щастие и т.н.

Това съвсем не е всичко, защото купонът тепърва започва. Следват снимки и коментари към тях за цялата подготовка около сватбата, самата церемония и, разбира се, алкохолните подвизи на всички гости в ресторанта. После... "Меденият месец" или поне седмица. Все пак живеем в криза и не бива да се прекалява.

Това е историята на сватбения сайт. Какво се случва по-нататък с него не винаги се знае. Понякога младоженците продължават да го поддържат и той се превръща от сватбен в семеен сайт или просто си остава там...някъде в необятното интернет пространство, за да знаят всички потребители, че Роза и Унуфрий са се бракосъчетали някъде през 2009 г. например.

Няма нищо лошо в това хората да се обичат и да искат да го споделят, но не е ли това някаква изкривена форма на душевен ексхибиционизъм. Дали цялото интернет пространство иска да знае за вашата сватбена церемония? Не е ли това нещо лично?! Вероятно това мнение е само за старомодни хора, които не виждат, че в глобалния свят вече няма нищо лично, нищо...дори и сватбеният ден.

Интересно ми е дали или по-точно кога ще започне масовата истерия по "Сайтът на развода". В него секциите биха изглеждали горе-долу така: "Изневярата", "Подялбата на имущество", "Подялбата на децата", "Защо му повярвах?!", "Как можах да я изтърпя толкова време?!" и "Колко много лъгах в сватбения сайт".