► Владимир Путин е на пето място. Почти четири години след началото на войната в Украйна, руският президент разширява бойното поле, тествайки отбраната на НАТО чрез хибридни атаки, прониквания с дронове и добре познати бойни самолети.
Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп е нетърпелив да "измие ръцете си" от конфликта, Путин е навлязъл дълбоко в Западна Европа, подлагайки на изпитание нервите на правителства и избиратели, които не са свикнали с военни заплахи. Дронове, за които се подозира, че са с руски произход, спряха работата на летищата в някои европейски столици и бяха засечени в няколко западни държави.
Повече от десетилетие Путин е главният дестабилизатор на Европа. С всяка своя стъпка той принуди Европа да преосмисли своята сигурност, икономика и политическо единство, а всяка криза остави Путин още по-здраво укрепен във властта у дома.
Опасенията от руска агресия тласкат Европа към превъоръжаване. Въпросът пред НАТО и Европейския съюз е: Ще укрепи ли натискът на Путин тези съюзи? Или руският президент ще успее да разруши основите, върху които са изградени? Какъвто и да е резултатът, Путин вече е постигнал частично целта си: да извади Европа от равновесие и да покаже, че той е човекът, когото никой на континента не може да пренебрегне.
► На шесто място е Найджъл Фараж. Почти десетилетие след като помогна за извеждането на Обединеното кралство от Европейския съюз, главният разбивач на статуквото в страната отново е на преден план в националната политика и е широко възприеман като основния опонент на премиера Киър Стармър. С едва пет места в парламента неговата дясна партия "Реформа на Обединеното кралство" задава тона на британската политика след рязък скок в социологическите проучвания и категорично представяне на местните избори тази пролет.
Вече повече от две десетилетия Фараж е като вечният аутсайдер на Великобритания – човекът, който преобрази системата, без тя някога да го приеме. От ранните му години, в които громеше Брюксел в Европейския парламент, до ролята му в референдума за Брекзит през 2016 г., той изгради кариерата си върху предизвикателство и негодувание, съчетавайки непринуден чар с медийна ловкост.
Той засили антиимиграционната реторика и успява да засили подкрепата на избирателите.
► Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е на седма позиция в класацията. Независимо дали става дума за договаряне на сделки за ваксини, налагане на санкции срещу Русия или управление на отношенията на Европа с президента на САЩ Доналд Тръмп, тя показва, че може да поема нещата в свои ръце и да разширява правомощията на своя пост далеч отвъд традиционния му обхват.
Управлението ѝ по време на кризи не минава без противоречия. Сред тях са договорите за ваксини, а също така и три вота на недоверие в Европейския парламент.
В сферата на отбраната Фон дер Лайен прокарва амбициозни схеми за заеми за въоръжаване и съвместни обществени поръчки за оръжие, за да укрепи военния капацитет на Украйна. След като руски нарушения на въздушното пространство на НАТО разтърсиха Европа, тя предложи "стена от дронове", която да открива и сваля враждебни летателни апарати.
► Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е на осма позиция. Репутацията му на търпелив преговарящ го превърна в естествения избор за ръководител на Алианса в най-уязвимия му момент от десетилетия.
Алиансът не се е изправял пред толкова много предизвикателства от Студената война насам. Войната на Русия в Украйна продължава, европейските армии се превъоръжават, а ангажиментът на Америка към колективната отбрана, някога смятан за даденост, сега зависи от мнението на американски президент. Засега изглежда, че офанзивата на Рюте за спечелване на Тръмп на страната на НАТО работи. Той помогна да бъде осигурен ангажимент от САЩ да продължи да доставят оръжия на Украйна, при условие че Европа поеме разходите.
Но Тръмп не е единственият лидер, който поставя Алианса на изпитание. Владимир Путин проверява решимостта на НАТО, комбинирайки кампании за дезинформация с други провокации като дроновете над европейска територия. Рюте реагира, като засили противовъздушната отбрана по границата на НАТО, като същевременно избягва директни обвинения срещу Москва — още един акт на балансиране, този път спрямо Кремъл.
► Джорджа Мелони е на девето място в класацията. За европейския елит името на италианската министър-председателка се превърна в символ на спокойствието. Когато дойде на власт през 2022 г., мнозина в Брюксел очакваха националистически бунт. Лидерката на "Братя на Италия" — партия, която проследява своята родословна линия до следвоенния неофашизъм - беше прекарала години в атаки срещу мигранти, правата на LGBTQ+ общността и брюкселските елити. Но щом пое властта, Мелони смекчи тона си, възприе финансова дисциплина и започна да търси европейски съюзници, превръщайки първоначалното безпокойство в предпазливо облекчение.
Днес, когато хората говорят за Мелони, често всъщност говорят за Марин льо Пен, която има реални шансове да спечели властта през 2027 г., или дори по-рано, ако кампанията ѝ за свалянето на Еманюел Макрон успее. Италианската министър-председателка се превърна във въплъщение на надеждата, че когато стигнат до властта, радикалните десни могат да управляват отговорно, а не да разбиват европейските институции.
Няма съмнение, че Мелони се превърна в модел за възходящата крайна десница в Европа. Жордан Бардела, протеже на Льо Пен и номинален лидер на "Национален сбор" във Франция, е хвалил икономическите ѝ резултати и стабилността, която е внесла в Италия. За популистите, чиито програми обикновено плашат инвеститорите, Мелони е успокояващият пример — доказателството, че пазарите не е задължително да изпадат в паника и че традиционните партии не са единствените надеждни управници.
И на международната сцена Мелони показва, че радикалната десница не е длъжна да преобръща световния ред. Външната ѝ политика е по-известна със зрелищни неодобрителни погледи, отколкото със значими успехи за Италия или ЕС, но тя се въздържа да предизвиква експлозии в Брюксел и остава твърда в подкрепата си за Украйна — позиция, която е непопулярна у дома.
► Киър Стармър е на десета позиция в класацията. Той влезе на "Даунинг стрийт" с обещанието да възстанови компетентността и спокойствието след 14 години хаотично управление на Консервативната партия. Методът му доведе до значителни успехи на международната сцена за разлика от затрудненията му у дома. Бивш главен прокурор и адвокат по правата на човека, Стармър възстанови Лейбъристката партия след нейния изборен разгром през 2019 г., като я превърна в центристка сила, фокусирана върху компетентността вместо идеологията. Възходът му — от предпазлив лидер на опозицията до министър-председател — беше определян не толкова от визия, колкото от дисциплина и контрол.
На международната сцена спокойният стил на Стармър помогна да се възстанови доверието към Великобритания след Борис Джонсън и Лиз Тръс. Стармър си спечели уважението на европейските лидери с умелото си общуване с президента на САЩ Доналд Тръмп и с готовността, подобно на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, понякога да понася публични моменти на неловкост.
Съюзниците ценят особено неговото участие в "коалицията на желаещите", заедно с френския президент Еманюел Макрон, работеща по изготвянето на следвоенните гаранции за сигурност на Украйна. Той също така се ангажира Великобритания да отделя 5% от националния доход на страната за отбрана до 2035 г. — рязко увеличение, което идва дори когато затяга бюджетните ограничения върху традиционните приоритети на Лейбъристката партия.
► В класацията, както следва по ред, са още: Манфред Вебер, Виктор Орбан, Александър Стуб, Володимир Зеленски, Габриел Цукман, Кая Калас, Тереза Рибера, Даниел Ек, Еманюел Макрон, Марио Драги, Андрей Бабиш, Алексус Гринкевич, Карол Навроцки, Хайди Райхинек, Андреа Орсел, Рима Хасан, Роб Джетън, Джани Инфантино.
