Human Rights Watch: Европа отговори на тероризма с дискриминация 27.01 | 14:30

Европейските правителства са отговорили на страха от тероризъм и мюсюлманската мигрантска вълна с ограничаване на основни човешки свободи. Това се казва в ежегодния доклад на правозащитната организация Human Rights Watch (ХРУ).

"Страхът от тероризъм и потенциалният ефект на бежанската вълна доведоха до видимо влошаване на правата в Европа и други региони”, изтъкна директорът на ХРУ Кенет Рот.

"В Европа и САЩ поляризиращата реторика "ние-срещу-тях” се премести от политическите крайности в общия поток”, допълва той, като предупреждава, че ислямофобията и демонизирането на бежанците са се превърнали във "валутата” на увеличаващата се нетолерантна политика.

Джихадистките атаки и мигрантският приток в Европа увеличават антимигрантските настроения на континента, като принос за това имат и инциденти като сексуалните нападения по време на новогодишните празненства в Кьолн.

Правилният отговор обаче не са по-затворените граници и репресивни политики спрямо мигрантите, а ефективно въвеждане на договореното квотно разпределение между страните в ЕС и по-доброто контролиране на притока.

"При произволното пристигане на лодки на различните гръцки острови е трудно да се проследи евентуално промъкване на терорист”, пише Рот и изтъква като причина неефективните политики на ЕС, които оставят бежанците без избор.

В тази връзка се споменава и България. Докладът критикува страната заради нехуманното отношение към мигрантите от страна на българските граничари. На страната ни като цяло обаче не се обръща особено конкретно внимание, предвид някои от големите проблеми в изследването.

"Унгария вдигна огради и наложи високи глоби за нерегламентирано влизане, а за понякога насилствено отблъскване от сухопътните и морски граници и непозволяване на кандидатстване за убежище се съобщаваше и от България и Гърция”.

"По-безопасна и хуманна алтернатива ще е ЕС да увеличи преместването и хуманитарните визи за бежанци, които вече са получили убежище в страни като Ливан или Пакистан”, но ще продължат към Европа чрез трафиканти, смята ръководителят на правозащитната организация.

Американската организация изтъква като проблемни и увеличените правомощия на някои полицейски органи, като тези във Франция след атентатите в Париж, които позволяват арести и претърсвания без конкретна заповед.

Според ХРУ това може да доведе до "потенциално дискриминационни полицейски методи” спрямо невинни мъже мюсюлмани.

Като американско разклонение на властващата ислямофобия в политическата реторика очаквано е посочен кандидатът за президент Доналд Тръмп, който предложи забрана за влизане на мюсюлмани в Америка. Обект на критики са и бавните действия на САЩ по обещания прием на 10 000 мигранти от Сирия.

На фона на влошаването в демократични страни заради бежанската криза, в "невидима” се е превърнала устойчивата липса на свобода в авторитарни режими като тези в Русия и Китай.

Според американската организация, в двете големи страни зачитането на човешките права е на най-ниското си ниво от края на Студената война насам.

Докладът, който тази година е в размер от 338 страници, традиционно разглежда и някои от лошите практики в проблеми региони по света, като уговорените бракове между деца.

Една от проблемните практики е принудителното изгонване на роми от незаконно построени къщи, като тук пример е даден с Франция и България. Прекият повод е оплакване от Съвета на ООН за човешките права, в момента оглавяван от Саудитска Арабия. Изненадващо предвид този факт, и очаквано предвид характера на сунитската монархия, тя също е сред остро незачитащите основни човешки права и свободи.