Politico: Защо Ердоган толкова се натиска да е посредник между Русия и Украйна? 06.04 | 10:00

Реджеп Тайип Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин имат странна история на взаимоотношенията - ту са близки стратегически партньори, ту ожесточени противници по регионални проблеми, пише в анализ европейското издание Politico. Отношенията между Турция и Русия са не по-малко сложни и натоварени с история - като се започне от Кримската война, енергийната независимост и сблъсъците в Нагорни Карабах, Сирия и Либия.

Само преди няколко години Турция свали руски военен самолет в Сирия, а при руски обстрел в страната загинаха 33 турски военни. Но проблемите са изгладени и сега турският президент се е заел с тежката задача да бъде медиатор между Украйна и Русия в намирането на решение на военния конфликт между двете страни.

Но поемайки тази роля, Ердоган стъпва върху тънък лед, пише още Politico. Турция е член на НАТО и въобще не се притесни да нарече "специалната операция" на Москва в Украйна война, да продаде високоефетивните дронове "Байрактар" на Украйна и да блокира руски кораби в Черно море. От друга страна обаче Анкара отказа да се съобрази със санкциите срещу Русия, коментирайки, че светът не може да си позволи да гори мостове с Русия.

На този етап Украйна, която настоява много по-активно за среща между президентите, и Русия сякаш имат съгласие да преговарят в Турция на всякакво ниво. Но на какво може да разчита светът, ако Ердоган продължи своята роля на посредник в мирния процес?

На първо място личен контакт, пише в анализа на Politico, цитиран от Investor.bg. Ердоган и Путин бяха в много обтегнати отношения след сблъсъците в Сирия, но всичко се промени след опита за преврат в Турция през 2016 година. След това двамата имат толкова близки отношения, че дори убийството на руския посланик в Анкара не успя да скара двете държави.

Кримските татари - етническа група на полуостров Крим, които днес са около 300 хил. През 1944 година много от тях са насилствено депортирани в Централна Азия и им е позволено да се завърнат в Крим чак през 1989 година. Заради татарите анексирането на Крим през 2014 година беше трудно за преглъщане от Турция, но Ердоган коментира, че е получил лични уверения, че правата им ще бъдат защитени.

За турския президент съдбата на кримските татари е важна, защото се следи стриктно от турците. От гледна точка на предстоящите избори през 2023 година на Ердоган ще му е важен всеки глас на фона на икономическата криза, в която навлиза Турция, посочват анализатори.

Сътрудничеството на Турция и Русия в Черно море. Страната е длъжна да пропуска всички цивилни кораби през Босфора и Дарданелите, но по време на военни действия има право да ограничи преминаването на военни кораби (както и направи). През 2016 година Ердоган коментира, че Черно море се е превърнало в "руско езеро" и поиска по-видимо присъствие на НАТО там. Но след това отношенията с Москва се подобриха и дори двете страни извършиха няколко съвместни учения в региона на пристанището в Новоросийск.

Но въпреки добрите отношения в много области Турция и Русия са в пряк конфликт за Нагорни Карабах. Анкара подкрепя позицията на Азербайджан и дори доставя на Баку дроновете "Байрактар", които помагат на украинската армия в битката с Русия. В конфликта в Южен Кавказ Москва обаче подкрепя Армения и споделя с нея системи за противовъздушна отбрана.

През 2020 година, когато Армения и Азербайджан влязоха в директен сблъсък, Русия и Турция запазиха самообладание и не преустановиха своите отношения. Москва се намеси като посредник за спирането на огъня и позволи на Азербайджан да запази териториалните придобивки.

Още един фронт, на който двете страни имат сблъсъци - Сирия и кюрдският въпрос. Войната в Сирия бързо се придвижи към границите на Турция. Москва и Анкара са противоположни позиции по отношение на президента на Сирия Башар Асад и именно на този конфликт се дължеше охлаждането на отношенията между Ердоган и Путин преди години. Турският президент обаче съумя да поиска извинение за сваления руски самолет над Сирия и двамата станаха по-близки от всякога.

Турция и Русия се стремят да имат ключова роля за решаването на конфликта в Либия и това отново обещава възможност за сблъсъци. Лидерите все пак постигнаха някакво разбирателство и съвместно призоваха за прекратяване на огъня през 2020 г. Путин и Ердоган потвърдиха своя ангажимент за суверенитета, независимостта, териториалната цялост и националното единство на Либия, макар и споразумението да не издържа дълго, посочва Politico.

Но при всички геополитически търкания и партньорства енергийните връзки между Турция и Русия са едни от най-важните в отношенията им. Турция е един от най-големите пазари за руския природен газ и получава доставките си директно - чрез "Син поток" и "Турски поток". През годините обаче зависимостта на Турция от руския природен газ започна да намалява - с реализацията на TANAP и терминалите за втечнен газ. Все пак руският газ е 45% от общия внос на газ в страната.

Допълнително и Турция строи ядрена централа с руски реактори.

Анкара обаче има много амбициозни планове да увеличи още енергийната си независимост, а и да се превърне в енергиен хъб в региона. Страната не спира проучванията си за местен добив в Черно море и развитието на газопроводи. Турция може да бъде и трасе за алтернативни доставки на газ за Украйна след края на войната.