Ами ако бежанците се радикализират? 10.09 | 16:13

С огромния натиск на бежанците все повече се повдига въпроса за рисковете, които той крие. Германия е твърдо решена да използва разумна превенция и вместо да затваря границите си, ще използва съвременни методи, за да не допусне радикализиране сред чужденците.

Имами, отговарящи за нуждите на задържаните, социални работници мюсюлмани, занимаващи се с превенция на прояви на екстремизъм, държавно финансирани информационни центрове в джамиите. Социалните дейности за мюсюлмани сега са въвлечени и в политиките за борба срещу ислямистите.

В действителност феноменът на религиозно мотивирано насилие често затруднява учители и социални работници. Липсва им опит и те често не разбират каква роля играе ислямът в изграждането на идентичността за много младежи. "Третото поколение имигранти е много по-религиозно, отколкото бяха родителите им", казва Сузане Шрьотер, която ръководи Франкфуртския център за изследване на глобалния ислям към университета "Йохан Волфганг Гьоте", Франкфурт на Майн. По думите ѝ педагозите не са нито съдържателно, нито културно подготвени за това.

Наблюдението на изследователката Курт Едлер споделя като практик. В Хамбургския институт за образование на учители и развитие на училищата той е обучавал педагози как да подхождат към мюсюлманите-салафити. "Незапознатостта с религиозните въпроси не е компонент от педагогическия професионализъм" - с това изречение той винаги кара курсистите си да се смеят. "Смехът на онези, които чувстват, че съм ги хванал" - заявява. Пред салафитите често застават учители и социални работници, които често не могат да се припознаят със собствената си християнска религия. Невежеството обаче не им помага. "Трябва всички да се позоваваме на чудото на религията и религиозността, ако искаме да осъществяваме успешна превенция" - съветва Едлер.

Една много подозрителна целева група

Базираната в Берлин Violence Prevention Network (VPN) наема социални работници мюсюлмани, за да се опитат да достигнат до радикализирани младежи. "Те се занимават с една група, която е много подозрителна" – казва шефът на VPN Томас Мюке. Според него е от полза, ако социалните работници са хора от мюсюлмански среди. Те могат по-лесно да осъществят първия контакт със семействата и с младежите. Контакт, който на останалите социални работници често бива отказан.

VPN дава проекти за превенция в Берлин и Хесен, както и в други провинции, като пример за един "неконфронтационен подход", който позволява "да се говори с екстремисти и радикализирали лица, вместо само да се говори за тях". В най-общ смисъл един подход, който идва от социалната работа с десни радикали. Мюке, който казва, че през осемдесетте години "се е размотавал със скинари", се стреми колегите му мюсюлмани да могат да покажат на застрашените младежи, че могат открито и свободно да живеят с религията си, без да трябва да следват призивите на "Ислямска държава".

Държавна грижа за консервативния ислям?

Колко обаче може и колко трябва да е вярата в едно общество от светски характер, в което държава и религия са разделени? Мюрвет Йозтюрк е против това да се гледа на общностите проблеми през религиозни очила. До вторник тя е била говорител на младежкото крило на Зелените в ландтага на Хесен. "Социалната дейност, която е чувствителна към религията, не е панацея срещу радикализирането" - смята Йозтюрк. Когато един младеж се е радикализирал чрез невярна информация за исляма, е под въпрос дали един "по-лек ислям" отново ще го спечели обратно за нашето общество, смята тя. Тя предупреждава срещу противопоставянето един на друг на житейски модели в социалната работа. "Тук добрият мюсюлманин, там упадъчният западняк". Предупреждението ѝ не идва от нищото: тя наблюдава в политиката тенденция при търсене на партньори в гражданското общество проблемите да се "изнасят" към религията.

Подобни се възгледите по въпроса и на Сузане Шрьотер. Тя казва: "Смятам за проблематично, че все повече делегираме съветническата си работа на ислямски оранизации и джамии". Тя дава за пример проекта на вече споменатите VPN в Берлин. От проекта за 130 000 евро годишно, осъществяван по федералната програма за борба с десния екстремизъм, насилието и омразата, се плаща на двама служители на джамията "Шехитлик" в Берлин. Джамията в "Кройцберг" (квартал в Берлин с население основно от мюсюлмюнски произход) спада към турската асоциация Дитиб - и това е проблем предвид все по-ясните опити на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието да контролира общностите, изградени около турски джамии извън страната. Шефът на VPN Мюке е наясно с критиката, че по този начин индиректно се насърчава с държавни пари консервативен ислям, който отрича западния начин на живот. Като координатор на проекта обаче той подчертава, че партньор по него е дружеството "Шехитлик", а не "Дитлиб".

Службата за работа с младежи изпраща млади хора при "Мюсюлмаските братя"

По програмата за превенция сътрудниците не подлежат на проверка от Службата за опазване на конституцията. Съществува обаче реалната опасност мюсюлмански групировки със съмнително отношение към демокрацията и конституцията да се опитат да получат влияние и пари, работейки за радикализацията на младежи. Това е ходене по тънко въже. От една страна са опитите да се предотврати ислямисткото насилие. От друга може да се стигне до поддържане на религиозна групировка от типа на "Мюсюлмански братя". Идващата от египет организация е убедена, че в исляма се крие решението на всички обществени проблеми. Едва ли е партньор, който може да върне обърканите младежи към демокрацията и човешките права.