Башар Асад отново се кандидатира за президент на Сирия (СНИМКИ) 28.04 | 14:33

Башар Асад се кандидатира отново за президентските избори в Сирия на 3 юни.

Новината разбуни духовете по света. И не за друго – всички знаем колко сирийски бежанци има у нас. А защо бягат? - Заради войната, заради режима и заради нежеланието на диктатора да пусне властта.

Това обаче явно е почерк на всеки диктатор. За последните няколко години сме свидиетели на такова (не) желание за власт в колко страни? В Египет бяха избити стотици, в Либия Кадафи отказа да сдаде властта, в следстве, на което бяха убити стотици. Ами протестите в Турция? Ами Украйна? И разбира се – Северна Корея!

Едва ли има смисъл да се разказва във всяка страна отделно какво се случва. Може само да се спомене едно – кой стои зад всички тях.

Най-много жертви Украйна даде през февруари. Тогава Русия, и в частност Путин, ясно демонстрира на чия страна застава. И не, не беше на тази на обикновните хора, които искат само едно – свобода и демокрация. Тогава, странно или всъщност, не чак толкова – Башар Асад, сирийският диктатор, излезе с подкрепа не за кого да е – ами за Путин. Новината: Башар Асад похвали Путин за "миролюбивите му действия" в Украйна. Едва ли има нужда от коментар...

И защо е това въведение? - Защото има значение кой с кого и как.

Асад управлява страната, откакто пое поста от баща си през 2000 г. Това е третата му кандидатура за поста, който е с мандат от 7 години. Има голяма вероятност отново да спечели вота, макар че много анализатори не са сигурни как точно ще се проведат изборите в района, където постоянно има сблъсъци с управляващите и опозицията.

Опозиционните активисти и Западът критикуват гласуването, заявявайки, че това само ще изостри 3-годишната гражданска война в Сирия, в която загинаха над 150 000 души, а една трета от населението се е изселила. Русия обаче го подкрепя...

Шестима други претенденти също ще участват във вота, но от тях се очаква най-вече да дадат на изборите легитимност.

Гражданската война в Сирия е военен конфликт в Сирийската арабска република, започнал през март 2011 година. Под влияние на така наречената Арабска пролет из страната започват протести, които в началото на 2011 година ескалират до въоръжени сблъсъци между протестиращи и силите за сигурност.

Протестиращите настояват за край на управлението на партия Баас и президента Башар Асад, чието семейство управлява Сирия от 1971 година насам.

На 15 март 2011 година посредством социалните мрежи в интернет няколкостотин души излизат по улиците на Дамаск с искания за реформи и борба с корупцията, при което има и арестувани.

На 16 март в Дамаск се провежда демонстрация от около 100 души пред седалището на Министерството на вътрешните работи. Основният им лозунг е "Свобода за политическите затворници".

В периода от 18 март до 5 май 2011 година антиправителствените сили обсаждат град Дераа. Започват като студентски протест, но завършват под контрола на ислямистите.

В демонстрациите се включват все повече хора, но стават и по-големи инциденти, докато протестите ескалират в гражданска война.

Все повече цивилни биват арестувани и убити. С напредването на военните действия започват бомбардировки и блокади.

На 29 юли се сформира опозиционната Свободна сирийска армия, в чийто състав влизат дезертирали войници, инженери, земеделци и криминални престъпници.

През ноември град Хомс се превръща в бойно поле след военните сражения. Сирийската армия на режима на Асад напада опозиционните войски край град Латакия с хеликоптери и изтребители. На 18 юли 2012 г. министърът на отбраната Дауд Раджиха, бившият военен министър Хасан Туркмани и един от роднините на президента Асеф Шаукат загиват след бомбена атака в Дамаск. Армията на Асад успява да изтласка опозиционната армия от столицата и тя попада в ръцете на режима. След това военните действия се преустановяват в град Халеб.

Правителствената армия завзема западната част на града, докато опозиционната армия - източната. През ранния август опозиционните войски се опитват да превземат летището на града и градския затвор, но впоследствие биват отблъснати. През късния септември щабът на Свободната сирийска армия е преместен от Турция в района, контролиран от опозицията - Северна Сирия.

Ролята на ислямистите в конфликта постепенно нараства. По-голямата част от саудитските и катарските оръжия, предназначени за бунтовниците, отиват в ръцете на сирийски фундаменталисти, а също и за подразделенията на ислямисти от арабски държави като Либия, Алжир, Мароко, Тунис, Египет, Ирак, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Йордания, но и също от неарабски държави като Афганистан, Пакистан, Турция, Чечения, Косово, Босна и Албания, които също участват в Гражданската война в Сирия.

И така – накратко и с няколко думи: В Сирия предстоят президентски избори. Оновно действащо лице е Башар Асад. Стотици хиляди не искат неговото управление. Биват убити или изгонени от собствената им държава. Другите са на негова страна. Те са живи и необезпокоявани (от режима).