Бедността не съществувала за родните имигранти в Германия 08.01 | 22:00

Бедността не е основният мотив, който кара българите и румънците да търсят щастието си в чужбина. Според проучване на Института за изследване на трудовия и професионалния пазар в Германия източноевропейците не се определят като икономически имигранти. 

От данните става ясно, че въпреки опасенията на западните ни братя нито нашенците, нито румънците разчитат на социалната система на федералната република и професията "безработен" не е най-желаната за тях. 

Незаетите източноевропейци в Германия са малко над 7%. Безработицата сред чужденците от тази част на Европа е по-ниска от средната за населението във федералната република. 

Незаетите българи и румънци са далеч по-малко от останалите имигранти в страната. 

На помощ от държавата разчитат едва 10 на сто от източноевропейците, докато такава подкрепа получават 15 от останалите чужденци в Германия. 

Проблеми създават нашенците и съседите ни в големите градове. Там има голям процент източноевропейци, които нямат легален начин за прехрана, но не разчитат и на социалната система.

Според статистиката през миналата година във федералната република се пребивавали 386 000 българи и румънци. 

Отпадането на трудовите ограничения за източноевропейците ще доведе до значително увеличаване на броя на имигрантите в Германия. За някои анализатори обаче евентуалната вълна от чужденци ще спомогне за разрешаването на демографската криза в страната, пише пък Spiegel, позовавайки се на Статистическата служба в Германия. 

От изданието съобщават, че в края на 2013 г. населението на държавата се е увеличило почти до 80,8 млн. души. Това показва, че гражданите на страната са се увеличили с 300 000 в рамките на една година. Основната причина за увеличението на прираста са именно пришълците. Според статистиката притокът на чужденци бележи рекордни нива от 20 години насам. 

Най-много чужди граждани в страната имало от Полша, Румъния, Италия, Унгария и Испания. 

През тази година имигрантската вълна може да добие по-големи размери заради българите и румънците. Това поражда надежди, че в Германия донякъде ще се възстанови дисбалансът между големия брой на починалите и ниския процент на ражданията.