Белгия ни погна! Гони българи, румънци, испанци и италианци 02.02 | 12:43

Изглежда Белгия е решила да продължи започната от Великобритания и Германия кампания срещу емигрантите от Източна Европа.

Euronews предаде, че 2712 граждани на други европейски страни са били помолени да напуснат страната, защото са се оказали "непоносимо бреме за социалната й система". Броят на хората, които подлежат на изгонване, се е увеличил три пъти.

Дори и да имате работа, това не е достатъчно изпълнение на белгийския критерий за оставане в страната, какъвто е случаят с италианката Силвия Гурия, която е акордеонист и е живяла в Брюксел през последните четири години. Тя има интеграционен трудов договор и 30% от нейното възнаграждение се поема от държавата. Италианката разказва, че, когато получите известието да напуснете страната, вие вече не можете да работите, губите своята самоличност, защото личната ви карта бива отнемана.

Европейската директива за свободно движение на хора ясно казва, че страната членка има право да експулсира граждани на други страни, само и единствено, ако след първоначалния период на пребиваване, те се превърнат в непоносимо бреме за нейната осигурителна система.

Твърди се, че Белгия ще експулсира такива граждани, които или са загубили работата си, или са преустановили следването си в нейните университети. Това е и тезата, на която се опират в белгийската служба за чужденците. Оттам просто обясняват, че се възползват от дадените им от европейското законодателство права.

В същото време обаче, се забелязва тенденция повечето от заповедите за напускане на Белгия да  получават българи и румънци. След това идва ред на гражданите от Италия и Испания.

Всички те имат право, след като напуснат Белгия да отидат в друга страна членка. Там могат да прекарат три месеца без да имат никакви задължения да работят, но също и без право на помощи. До шест месеца могат да останат само при условие, че могат да докажат, че активно си търсят работа. След това обаче, ще им е необходима здравна застраховка и финансови средства, с които да докажат, че не тежат на социалната система на страната, в която пребивават.