Брюксел: Да запазим живи спомените от нацизма и комунизма 23.08 | 12:27

Изявление на първия заместник-председател Франс Тимерманс и комисар Вера Юрова по повод Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими

"На 23 август почитаме паметта на милионите жертви на всички тоталитарни режими. Подписването на пакта "Молотов — Рибентроп" между нацистка Германия и Съветския съюз на този ден през 1939 г. откри началото на мрачен период в европейската история. Време, когато гражданите нито бяха свободни да решават собствената си съдба, нито имаха право на участие във вземането на политически решения. Европа, в която свободата и демокрацията бяха само мечта. Десетки милиони жертви бяха депортирани, измъчвани и убити по време на тоталитарните режими в Европа. Поради тази жестокост, липса на свобода и незачитане на основните права в някои части на Европа няколко поколения никога нямаха възможност да се радват на свобода и демокрация. Тази година отбелязваме също така 30-годишнината от събитията през 1989 г., когато гражданите на Централна и Източна Европа се надигнаха и пробиха Желязната завеса, като ускориха падането ѝ. Смелите действия на гражданите върнаха свободата и демокрацията на цяла Европа. Те спомогнаха за преодоляване на разногласията и обединяване на Европа. Ето защо това е общо европейско наследство, което всички ние трябва да ценим, пазим и защитаваме. От 1939 г. изминаха 80 години и поколението, което беше свидетел на тоталитаризма, вече почти не е сред нас; живата история се превръща в писмена. Ето защо трябва да запазим живи тези спомени, за да вдъхновяват и направляват новите поколения в защитата на основните права, върховенството на закона и демокрацията. Именно това определя нашата самоличност. Твърдо се противопоставяме на тоталитарните и авторитарните режими от всякакъв вид. Свободна Европа не е даденост, а избор, който се отстоява ежедневно."

Контекст

На 23 август 1939 г. нацистка Германия и Съветският съюз подписаха пакта "Молотов — Рибентроп", който раздели Централна и Източна Европа и доведе до потъпкването на основните права на десетки милиони хора през един от най-мрачните периоди в историята на нашия континент. Дори след края на Втората световна война много европейци продължиха десетилетия наред да страдат, потискани от тоталитарни режими.

Демонстрацията Балтийски път се състоя на 23 август 1989 г., което съвпадна с 50-ата годишнина от подписването на пакта "Молотов — Рибентроп". Балтийските граждани образуваха 600-километрова жива верига, пресичаща Естония, Латвия и Литва. Тази мирна демонстрация обедини трите държави в стремежа им към свобода.

Тази година бележи и 30-ата годишнина на Паневропейския пикник — проява на мирна демонстрация, проведена на 19 август 1989 г. в Шопрон, град близо до границата на Унгария с Австрия. В рамките на събитието, организирано от властите на двете държави, гражданите се събраха около граничното ограждение, за да покажат солидарност и приятелство. Паневропейският пикник е едно от събитията на 1989 г., които проправиха пътя към обединение и края на Желязната завеса.