В ЕС годишно жертвите на трафика на хора са около 7000 19.12 | 16:15

Повечето жертви на трафик на хора в Европейския съюз са граждани на ЕС, заявиха днес от Брюксел при представянето на планове за затягане на съществуващите мерки за борба с тези престъпления

От iNews.bg

Повечето жертви на трафик на хора в Европейския съюз са граждани на ЕС, заявиха днес от Брюксел при представянето на планове за затягане на съществуващите мерки за борба с тези престъпления.

Промените включват добавянето на принудителните бракове и незаконното осиновяване като форми на експлоатация, които следва да бъдат инкриминирани. Брюксел иска също така да обяви за незаконно съзнателното използване на услуги като проституция или строителна работа, предоставяни от жертви на трафик.

В отговор на нарастващото преместване в онлайн среда Европейската комисия иска също така по-строги санкции срещу компаниите, отговорни за престъпления, свързани с трафика на хора. Понастоящем тези мерки са доброволни за страните от ЕС. Но комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви пред репортери, че "много малко държави членки, ако изобщо има такива, са го направили".

"Видяхме, че броят на заподозрените в престъпления се е увеличил (през) последните години, но броят на осъдените лица не се увеличава много. Така че все още има огромен проблем с безнаказаността", добави Йохансон.

Добавянето на тези изменения към съществуващото законодателство ще ги направи задължителни за всички 27 държави от ЕС.

Всяка година в ЕС се регистрират повече от 7000 жертви на трафик, въпреки че това е "само върхът на айсберга", каза Йохансон. Жените и момичетата съставляват 63% от жертвите, а малко под една четвърт от тях са деца. Мнозинството - 53%, са граждани на ЕС, информира БГНЕС.

Повече от една трета от децата жертви са жертви на трафик в собствената си страна, каза Йохансон. "Така че не е необходимо да преминавате границата, за да станете жертва на трафик".

Повечето жертви - 51% - са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, а 28, предимно мъже, са жертви на трудова експлоатация, а като високорискови сектори са посочени селското стопанство, строителството, горското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, услугите по почистване, домакинството и домашната помощ.

Сега предложенията на Европейската комисия трябва да бъдат официално одобрени от Европейския парламент и от Европейския съвет, за да бъдат транспонирани в националното законодателство.

През 2021 г. първичното енергийно потребление в Европейския съюз достига до 1309 милиона тона петролен еквивалент, което е с 5,9 процента над нивото му през 2020 г., но е под равнището, постигнато през 2019 г. (1354 милиона тона петролен еквивалент), отчита Евростат.

Първичното потребление на енергия се отдалечава (с 16,1 на сто) от целта, която трябва да бъде постигната през 2030 г., което означава, че усилията за повишаване на енергийната ефективност трябва да продължат и през идните години, сочат данните на статистическата служба на ЕС.

Крайното потребление на енергия достига 968 милиона тона петролен еквивалент през 2021 г., което е с 6,8 процента повече в сравнение са 2020 г., но с 1,8 на сто по-малко в сравнение с 2019 г. То също се отдалечава от целта за 2030 г. (с 14,4 на сто).

След като намалява рязко през 2020 г. поради влиянието на пандемията върху различните сектори на икономиката, потреблението на енергия в ЕС през 2021 г. се увеличава отново през 2021 г., въпреки че е далеч от върховото си равнище през 2006 г., когато и първичното (+34,0 процента) и крайното (+23,6 процента) потребление на енергия са над целта за 2030 г.

В 18 страни от ЕС през 2021 г. е отчетено понижение и на първичното, и на крайното потребление на енергия спрямо средното ниво за 2017-2019 г.

Най-голямо намаление на крайното потребление на енергия е отчетено в Малта (-10.0 на сто), Кипър (-9.7 на сто) и Португалия (-7.1 на сто). Най-голямо повишение през 2021 г. е регистрирано в Румъния (+7.5 процента), България (+3.9 процента), и в Унгария и Чехия (по +3.3 процента).

Най-голям спад на първичното потребление на енергия е регистрирано в Естония (-16,8 на сто), следвана от Португалия (-13,3 на сто) и Гърция (-10,5 на сто). Най-голямо повишение е отчетено в Литва (+5.7 процента), Полша (+2.8 процента) и Румъния (+2.2 процента). В България то се повишава с +1,5 процента.

ЕС