В Русия протестиращите са предимно от средната класа 16.02 | 14:16

Досега безразлична към политиката, новата руска средна класа, сформирала се предимно след идването на власт на Владимир Путин през 2000 г., днес подхранва протестното движение срещу него и смята да наложи мнението си.

Допреди няколко месеца Константин Шаренц, директор на фирма в Москва, не се е интересувал от политиката. Но отчаян най-вече от повсеместната корупция, с която се сблъскват предприемачите в Русия, той не можа да понесе, че парламентарните избори през декември бяха спечелени с близо 50% от гласовете на избирателите от путинската партия "Единна Русия".

Множеството сигнали за изборни измами скандализираха Шаренц и го подтикнаха да се присъедини към редиците на протестиращите срещу Путин, пише БТА.

"Важно е много хора да излязат на улиците, за да покажат на властите и на останалата част от света, че една значима част от руското население настоява за промени и иска гласът ѝ да се чуе", каза 39-годишният бизнесмен. "Ние искаме в тази страна да има по-малко корупция", допълни той, като изтъкна колко невъобразимо е количеството на препятствията, издигнати днес от корумпираните чиновници пред бизнесмените.

Подобно на Константин, десетки хиляди руснаци направиха решителната крачка след парламентарните избори и излязоха на улиците в Москва, Санкт Петербург и други градове, за да може гласът им да се чуе с приближаването на президентския вот на 4 март.

Този феномен завари неподготвени властите заради новия тип на протеста, посочва Наталия Тихонова, социолог в Руската академия на науките. Ако преди това исканията идваха по-скоро от  работническата класа, днес средната класа е тази, която говори - класата на белите якички, на представителите на малкия и  средния бизнес, на офис служителите, на преподавателите и лекарите, допълва тя.

"Тези руснаци, които протестират, смятат, че не са зависими от властта. Те не искат нищо от нея", подчерта в статия във в. "Новая газета" в понеделник Борис Дубин, експерт от социологическия институт "Левада", близък до опозицията. "Това, което тези хора искат, е "да не им се пречи, законите да се спазват и онова, което те са успели да изградят, да бъде защитено", написа Дубин.

Тази тенденция е обезпокояваща за властта, защото  средната класа представлява между 33 и 35 процента от руското общество, според Тихонова. Парадоксално тя се разви главно по времето на епохата на Путин и отчасти благодарение на неговата политика, припомня социоложката.

Но икономическата криза, засегнала тежко страната през 2009 г. и откроила крайната зависимост на руската икономика от приходите от газ и нефт, внезапно помрачи хоризонта на тази категория от руското население.

Намаляване на доходите, слаба социална мобилност, липсата на перспективи за децата, повсеместната корупцията малко по-малко породиха недоволството и гнева.

"Ние престанахме да бъдем една развита промишлена страна, сега сме резервоар за суровини", не крие  разочарованието си Михаил Галкин, 27-годишен инженер, който участва в протестите срещу режима през декември.