Глас от Турция: Мохамед би се смял на карикатурите на Charlie Hebdo 09.01 | 15:39

"Когато се усмихнеш на брат си, това е великодушие"

Превърнете Мохамед в "усмихнатия пророк" отново! С този апел започва коментарът на журналистката Аху Йозурт за турското англоезично издание Hurriyet daily news.

Този коментар заслужава да бъде публикуван без редакторска намеса поради изключителния си стил и искрения хуманизъм на авторката. Вижте трагичното събитие от Париж през очите на турската журналистка.

Веднъж попитах един еврейски дипломат, мой приятел, как успяват да създават толкова много вицове за Моисей, Соломон, Аврааам, еврейското въобще и древната традиция на Юдаизма без това да ги ядосва. "Надявам се, че един ден с Исляма ще може да се случи същото", ми отговори той - "Това е начин на оцеляване. Ние не бихме могли да преминем през всички ужаси на миналия век, ако не бяхме способни да се посмеем на това".

Нека да си го представим за секунда. Могат ли мюсюлманите някога да създадат истории, които биха започнали с такива изречения: "Един ден, Омар, Осман и Абу Бекир били на път към пазара...".

Ужасяващата атака срещу Charlie Hebdo e шамар в лицето на всички мюсюлмани. Не става въпрос за нашата религия, а за това, което не правим по правилния начин. За липсващата любов и състрадание в нашия живот и традиции, за неразбирането на пророка Мохамед.

Той е сирак, израснал в много скромни условия, живял с малко жени преди да се ожени. Но е бил обичан и е обичал дълбоко. Проверете в Google думите "Мохамед и усмивката му" и ще намерите стотици резултати за това колко често и как лесно той се е усмихвал. Вероятно той би се усмихнал и на някои от карикатурите в списание Charlie Hebdo. Не забравяйте, че този невероятен човек създаде тази религия, като печели сърцата и умовете на хората.

Първият роман, който прочетох за живота на пророка Мохамед, по ирония на съдбата, беше на английски език - "Съкровището на Медина" от Шери Джоунс*. Беше много забавно да прочетеш за любовта между Мохамед и Айша в този роман. Той обичал да бъде заобиколен от жени. Наслаждавал се на женската компания много повече отколкото на разговорите на военна тематика с Омар или политическа с Абу Бекир. Бил е човек на простите радости и скромните удобства. Като млад мъж, израснал без майка, за него е било интересно да наблюдава как се поддържа домакинството, кухнята, килера, за какво си говорят жените в къщата. Ние, неговите последователи, не го познаваме такъв. За нас той е бил човек на правилата, на забраните, на мечовете, на войните.

Беше невероятно освежаващо да прочета и романът на Сибил Ераслан за жените, които споделяли живота си с него. Нейните думи разказват историите за Айша, Фатма и Хадиджа и тяхната любов, която прави човека пророк. Турция би трябва да е лидер що се отнася до такива литературни творби и да ги превежда на европейските езици.

Ислямът не е лесна религия за тези, които живеят в немюсюлмански страни днес. Два пъти по-трудна е за младите хора, които живеят из Европа в малцинства и се стремят да изиграят ролите си на бащи, синове и граждани. Жените могат да намерят утеха и мир у дома, сред сестрите си, но мъжете не разполагат с този лукс. Затова те търсят утеха в силата и насилието.

За да се обичаме един друг, ние първо трябва да обикнем ранените души около нас. За излекуваме болестта на този несправедлив, нечестен свят ние първо трябва да се научим да се усмихваме и да се посмеем един на друг.

Затова аз бях изпълнена с надежда и радост, когато научих, че Йени Шафак ще започне да издава ново женско списание, наречено "Най-после". Под ръководството на прекрасната Фатма Барбаросоглу аз съм сигурна, че турските благочестиви жени ще намерят истински лек за разбитите сърца в Исляма. Също толкова интересно е новото сатирично списание на Zaman, наречено Puff.

Буквално, дойде времето за мюсюлманските интелектуалци и карикатуристи да покажат едно толерантно, интелигентно и радостно лице на Исляма.

Историците ни твърдят, че Мохамед е бил гневният пророк, а Исус – тъжният пророк. Нека да направим от Мохамед "усмихнатият пророк" отново.

***

*Романът често е определян като противоречив и дори скандален сред консервативните мюсюлмански общности. В романа е описана историята на живота на Айша, която се е посветила на Мохамед от 6-годишна девойка. Но според вярващите в Аллах тази книга за Мохамед и неговата съпруга Айша обижда чувствата им.