Еболата стигна и Франция - първи случай на заразен 24.06 | 13:20

Франция потвърди първия си случай на ебола, свързан с настоящата епидемия - лекар е дал положителен тест за смъртоносния вирус, предаде агенция Ройтерс (Reuters).

Здравните власти заявиха, че лекарят се е завърнал от Демократична република Конго (ДРК), която е епицентърът на настоящата епидемия, преди положителния тест.

Пациентът е изолиран и властите проследяват контактите му, се казва в изявление на министерството, добавяйки, че рискът за европейското население като цяло е нисък.

Световната здравна организация съобщи, че епидемията от ебола в Конго, която е заразила над 1000 души и е убила 267, е регистрирала най-голям брой потвърдени случаи през първия месец от всеки епизод на заболяването.

Какво е Ебола?

Ебола е тежко инфекциозно заболяване, причинено от вируси от рода Ebolavirus, което засяга хора и някои примати. Болестта, известна още като еболавирусна треска или хеморагична треска Ебола, се характеризира с висока смъртност и представлява сериозна заплаха за общественото здраве. Вирусът принадлежи към семейство Filoviridae и е открит за първи път през 1976 г. по време на епидемии в близост до река Ебола в Демократична република Конго и в Южен Судан.

Предаването на вируса става чрез пряк контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на заразени лица или животни. Природният резервоар на вируса се считат плодоядните прилепи, от които заразата се пренася върху маймуни, антилопи и други диви животни, а след това и върху хората. Вирусът не се предава по въздушно-капков път, но заразените повърхности и предмети, замърсени с телесни течности, остават опасни за продължителен период.

Клиничната картина на Ебола обикновено започва внезапно, след инкубационен период от 2 до 21 дни. Първоначалните симптоми включват висока температура, силна отпадналост, мускулни болки, главоболие и възпалено гърло. Впоследствие състоянието се влошава с появата на повръщане, диария, обриви, бъбречна и чернодробна дисфункция. В тежките стадии на болестта се наблюдават вътрешни и външни кръвоизливи, които често водят до шок и мултиорганна недостатъчност. Смъртността при инфекция варира значително, като при някои епидемии достига до 90%.

Диагностицирането на заболяването е трудно в ранен етап поради общите симптоми с други заболявания като малария или коремен тиф. Потвърждението става чрез лабораторни методи като PCR тестове и имуноферментен анализ (ELISA). Лечението е предимно поддържащо – осигуряване на хидратация, овладяване на симптомите и поддържане на жизнените функции. През последните години са разработени ваксини и специализирани моноклонални антитела, които значително подобряват шансовете за оцеляване и способстват за ограничаване на разпространението при бъдещи огнища.

Най-значимата епидемия в историята на заболяването се състоя в Западна Африка в периода 2014–2016 г., обхващайки Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Тя доведе до хиляди смъртни случаи и предизвика международна мобилизация на здравните организации за овладяване на кризата. Борбата с Ебола изисква строги мерки за изолация, проследяване на контактите, безопасно погребване на починалите и засилен надзор в засегнатите региони. Благодарение на подобрените протоколи за биосигурност и напредъка в медицината, възможностите за ранно овладяване на епидемичните взривове са значително подобрени в сравнение с миналото.