Истината за радикалния ислям! 21.01 | 18:19

Този път е факт. Този път нуждата от общи усилия в борбата срещу радикалните ислямисти е неоспорима. "Ислямска държава" и останалите радикални групировки показват на какво са способни, когато действат заедно. Какво би случило, ако Европа подаде ръка на мюсюлманските страни? Можем ли ние да започнем да се борим срещу това глобално зло, заедно с тях? Колегата ни от Today's Zaman Мюмтазер Тюркюне смята, че това е възможно. Вижте анализа на един журналист от Турция, който се престраши да говори:

В неделя имаше три бомбени атаки на три различни места в Истанбул. Бомбите бяха самоделни, използвани са газови запалки, бензин и други материали, които са достъпни за всеки. Както можете да се досетите, експлозивите предизвикаха голяма паника. Уплашени от това, че могат да бъдат атакувани големите търговски центрове, хората измениха на социалния си навик.

Големите търговски центрове представляват самата витрина на икономическата политика на управляващата Партия на справедливостта и развитието – опустяха набързо.

Смята се, че бомбените нападения в неделя са дело на Кюрдската работническа партия, но всички се страхуват от радикалните ислямистки организации като "Ал-Кайда" и "Ислямска държава". Може би, едно по-различно направление на ислямофобията, което може да бъде определено като радикална ислямофобия, бързо се разпространява в целия мюсюлмански свят.

Официалното осъждане на атаката срещу Charlie Hebdo бе засенчено от поставянето на акцент върху сатиричното богохулството в списанието. Тази логика бе отразена в изявленията. Когато вестник "Джумхюриет” реши да препечата корица от Charlie Hebdo, това се възприе като започване на дебат да за обиждането на Пророка.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е популист, който щедро използва фигури от исляма, за да изпраща определени съобщения на масите. Всъщност той побърза да изправи едно срещу друго "зачитането на религиозните ценности" и нападението над Charlie Hebdo.

Докато забавлявал млади бизнесмени в неговия дворец миналата седмица, той казал: "Стотици хиляди души са избивани в Сирия. Онези, които не си мърдат пръста тези убийства, сега жалеят за смъртта на 12 души. Това не ни звучи много убедително".

Този дискурс пасва като ръкавица на типичния популизъм на Ердоган. Около 300 хиляди души бяха убити в гражданската война в Сирия. Международната общност се провали и не предприе действия, за да спре тези убийства, а призивите за хуманитарна интервенция не бяха чути.

Навсякъде по света мюсюлманите страдат от натиск, преследване и обиди. Противопоставянето на 300-те хиляди жертви в Сирия и на жертвите от нападението на "Ал Кайда" в Париж и обвиняването на Запада в лицемерие, е послание, което ще прозвучи добре в ушите на мюсюлманите. Но прекалено разредената версия на ислямистки популизъм на Ердоган е дълбоко пропита с евтина демагогия и изобщо не е убедителен.

Неубедителната частица е доста очевидна: тези, които са отговорни са смъртта на значителна част от тези 300 000 души, са същите тези, които убиха 12 души в Париж. В Сирия мюсюлманите убиват мюсюлмани. Тези, които вдигат оръжието, за да прережат гърлата на жертвите си, крещят: "Аллах е велик!", докато жертвите шепнат последните си слова: "Аллах е единственият бог и Мохамед е неговият пророк".

Тези, които избиха голям брой мюсюлмани, възприемат религиозния начин на мислене на братята Куаши, които нападнаха Charlie Hebdo. Дори джихадистки организации обявяват война едни на други и убиват членове на съпернически групировки.

Докато мюсюлманският свят извършва самоубийство в целия този кошмар и останалата част от света бива въвлечена в него, не е нищо друго освен евтин популизъм въпросът да се представя като кръвна вражда и да се правят сравнения с броя на жертвите в двата лагера. Популизмът няма какво да предложи срещу реалната заплаха за мюсюлманските държави.

Като гледа в собствените си рани, Европа пренебрегва факта, че мюсюлманските страни също са изправени пред заплаха от радикалния ислям. Нещо повече – мюсюлманските държавни трябва да използват същите методи, каквито и Европа, за да се справи с тази заплаха.

Няма друго решение освен взаимно разбирателство и мирно съжителство на различните. Сред мюсюлманските страни най-голяма е заплахата за Турция.

Повече демокрация, повече свободи и свобода на изразяване, гарантирани от закона, са нужни, за да има по-голямо взаимно уважение и разбиране. Турция е най-подходящият кандидат да произведе и разпространи мирни интерпретации на исляма на фона на радикалната ислямофобия.