Китайска терапия със стволови клетки лекува диабет тип 1 и 2 29.05 | 17:30

Китайски учени съобщиха, че са разработили терапия със стволови клетки, която лекува диабет тип 1 и тип 2.

Макар че този научен скок предлага нова надежда за над 500 милиона души по света, живеещи с хроничното заболяване, той също така заплашва да разтърси многомилиардната фармацевтична индустрия, която процъфтява чрез лечение – а не чрез излекуване.

В основата на тази иновация е техника, която използва собствените мастни клетки на пациента, за да генерира островни клетки, произвеждащи инсулин. Тези инженерни клетки след това се трансплантират в тялото, където те естествено регулират нивата на кръвната захар. Тъй като клетките са автоложни (получени от същия човек), няма риск от имунно отхвърляне и пациентите не се нуждаят от имуносупресори.

Първоначалните проучвания са дали изумителни резултати:

Тази терапия използва технологията на индуцираните плурипотентни стволови клетки (iPSC), метод за препрограмиране на възрастни клетки, за да се държат като ембрионални стволови клетки. След това учените принуждават тези клетки да се превърнат в островни клетки, които панкреасът използва за производство на инсулин.

Процесът по същество възстановява диабетния панкреас отвътре навън – без да е необходимо да се използват донорски органи, имуносупресиращи лекарства или доживотна инсулинова терапия.

Последиците от мащабното и ефективно лечение на диабет са огромни:

За страните, обременени с нарастващи нива на диабет, тази терапия може да означава по-малко посещения в болница, по-добро качество на живот и драматично намаляване на разходите за лечение на хронични заболявания.

Докато новината се приветства в медицинската общност, фармацевтичната индустрия е по-малко ентусиазирана. Само в САЩ продажбите на инсулин генерират над 20 милиарда долара годишно. Компаниите нямат голям стимул да промотират еднократно лечение, когато печелят от ежедневно, доживотно лечение.

Заинтересовани от индустрията предупреждават, че подобни иновации ще се сблъскат с остра съпротива.

Фактът, че тази иновация идва от Китай, добавя геополитическо измерение. Тъй като Западът традиционно е водещ във фармацевтичното развитие, лекарство от Китай може да наруши баланса на влияние в глобалното здравеопазване.

Освен това, ако достъпът е ограничен в някои страни поради политически, регулаторен или икономически натиск, милиони пациенти може да бъдат изоставени, продължавайки да плащат прекомерни цени за инсулин, дори когато съществува функционално лечение.

Въпреки оптимистичните уверения, изследователите подчертават необходимостта от по-широки клинични изпитвания и дългосрочно наблюдение. Остават въпроси:

Националната администрация за медицински продукти на Китай ускорява следващата фаза на изпитванията, докато международни изследователи вече търсят сътрудничество.

Ако е успешна, тази терапия може да бъде началото на края на диабета, какъвто го познаваме. Но пътят напред няма да изисква само научна валидация – той ще изисква политическа смелост, етична яснота и защита на потребителите, за да се преодолее съпротивата на утвърдените индустриални гиганти.

Застъпнически групи, пациентски общности и независими медии ще играят ключова роля в това този пробив да остане в светлината на прожекторите. Ако достатъчно гласове изискват прозрачност, достъпност и спешност, тази терапия може да се превърне от лекарство за потискане в глобален стандарт – предефинирайки не само грижите за диабета, но и баланса на силите между иновациите и индустрията.

Този пробив ни принуждава да се изправим пред трудната истина: съвременното здравеопазване не винаги е проектирано да дава приоритет на леченията. В продължение на десетилетия на милиони хора е било казвано да управляват – а не да преодоляват – състоянието си, подхранвайки индустрия, изградена върху повтарящи се рецепти, рутинни посещения при лекар и доживотна зависимост. Лечението оспорва този модел в основата му.

Това не е просто медицинска история – това е остра точка в продължаващата борба между общественото здравеопазване и корпоративната печалба. Докато светът наблюдава отблизо, един въпрос се извисява:

Ще приеме ли човечеството лекарството или то ще бъде погребано под бюрокрацията и алчността?

Източник: engineerine.com/ФАКТИ