Москва и Вашингтон в зоната на заледяването 17.06 | 09:28

Политиката на Русия е предизвикателство към НАТО и установения след Студената война световен ред. Това заявяват генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и главнокомандващият Обединенвите въоръжени сили на алианса в Европа американският генерал Филип Брийдлав в обща статия в електронната версия на "Уолстрийт джърнъл".

Според авторите започналите учения на блока "Съюзнически щит" ще покажат, че НАТО може да разгърне свои сили където пожелае на територията на страните членки само за няколко дни в случай, че възникне кризисна ситуация или заплаха за съюзниците. "Те ще покажат на света, че алиансът е готов и способен да се справи с всякакви възникнали предизвикателства", посочват лидерите на НАТО.

"Тези учения са необходими, защото светът се променя. След Студената война за нас започна нова епоха на свобода и демокрация, основани на международно признати норми. През тази епоха международното сътрудничество доби безпрецедентни размери, тя донесе процъфтяване за милиарди хора по целия свят. Този порядък обаче е подложен на предизвикателства", подчертават Столтенберг и Брийдлав.

Тези дни обаче станаха известни плановете на САЩ да разположи тежко въоръжение и военнослужещи в Източна Европа и балтийските страни в отговор на продължаващата намеса на Москва в Украйна.

Отговорът на Путин беше бърз и остър. Руският президент предупреди, че планът на Вашингтон може да има "опасни последствия".

"Нашите ядрени сили ще бъдат снабдени с над 40 нови междуконтинентални балистични ракети, които ще могат да преодолеят всяка система за противоракетна отбрана, включително най-технически усъвършенстваните", каза Путин във вторник на оръжейно изложение в Москва.

Според информация на Държавния департамент на САЩ, Русия към момента има разположени 515 междуконтинентални балистични ракети, подводници с балистични ракети и тежки бомбардировачи, носещи общо 1582 ядрени бойни глави.

Изявлението предизвика негативна реакция от НАТО и САЩ. Държавният секретар Джон Кери коментира, че новината го безпокои.  Разбира се, че ме обезпокоява. В сила е споразумението СТАРТ. Опитваме се да се движим в обратната посока. От 90-те години налице има огромно сътрудничество, що се отнася до унищожаването на ядрените оръжия, които са разположени на бившите територии на Съветския съюз. Никой не иска да види връщане назад. Мисля си, че никой не иска да се върне в Студената война, коментира Кери за информационните агенции.

Gенералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше още по-рязък. "Русия влага повече средства в отбрана, особено в ядрено въоръжение. Руските военни тренират все повече, все по-често споменават темата за атомно оръжие във военната си стратегия. Това е неоправдано, дестабилизиращо и опасно, и е една от причините да укрепим готовността на силите на НАТО", заяви Столтенберг вчера, след среща с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Никой не трябва да забравя, че имаме чл. 5 от Вашингтонския договор и че той ще бъде използван с цялата му тежест, ако се наложи, но вярвам, че няма да потрябва, заяви от своя страна Юнкер. 

В източните части от съюза сме предприели защитни, съразмерни мерки, съответни на международните ни задължения и в светлината на руската агресия, особено в Украйна, заяви Столтенберг. Той допълни, че очаква следващата седмица на заседанието на министрите на отбраната от НАТО да станат по-ясни плановете на САЩ за разполагането на допълнителна военна техника в Европа.

Междувременно от централата на НАТО коментираха, че разполагането на военна техника на алианса в Източна Европа не нарушава задълженията към Русия.

"Русия твърди, че с разполагането на свои военни средства в Източна Европа НАТО нарушава задълженията си, но това не е така", заяви днес говорителката на организацията Оана Лунджеску, цитирана от ТАСС. По думите й засилването на отбранителните възможности на алианса в отговор на действията на Русия в Украйна не противоречи на Основополагащия акт НАТО-Русия.

Американски конгресмени пък заявиха пред  "Гласът на Америка", че застават зад идеята за увеличаване на американското военно присъствие в Източна Европа. Демократът Бил Нелсън коментира, че стъпката е необходима, заради "агресията на Владимир Путин", която притеснява балтийските държави. 

Това, което се питат хората и в Европа и в САЩ, е дали влошаването на отношенията между запада и Москва ще се ограничи в зоната на словесните престрелки, или навлизаме в нов период на студена война. Засега никой не иска да стигне по-далече в мрачните прогнози, разчита се на разума на политиците, но това в последно време подлежи на основателни съмнения.