Не само бежанската, но и „балканската мечта“ е Германия 08.09 | 20:05

Откакто Македония обяви извънредно положение в пограничните си райони в края на август, "Балканският маршрут" доби известност.

Над 3000 бежанци, предимно от държави от Близкия изток, пристигат всеки ден в Македония.

Подобен брой пресичат границите към Сърбия и Унгария – повечето от тях, надявайки се в крайна сметка да достигнат Германия.

Всичко това обаче засенчва друго съществено преселение - не през Балканите, а именно от страните в региона. За първите седем месеца на 2015 год. Германия е получила почти 200 000 молби за убежище от балканци.

Повече от 4 на всеки 10 кандидатстващи идва от Западните Балкани. Почти 30 000 от тези хора са от Албания и горе-долу същият брой - от съседно Косово. Сирия е единствената страна с повече кандидати. Това представлява огромно нарастване: за цялата 2014 година Германия е получила само 8000 молби за убежище от албански граждани.

 През 90-те години на ХХ век конфликтите и принудителното разселване стояха зад пристигането на десетки хиляди етнически албанци косовари в Германия. Но никакво подобно събитие не може да обясни масовото движение през тази година.

Миграцията на албанци през последните години на миналия век е обяснима с комунистическата диктатура на Енвер Ходжа. Според ВВС обаче в момента Албания е демократична държава и кандидат-член на ЕС, ръководена от художника премиер Еди Рама.

Въпреки това медията отбелязва, че Косово и Албания споделят редица общи фактори: малки популации (съответно около три и два милиона); етническо албанско мнозинство и малко действия, извършени в посока на икономическите перспективи. Този последен фактор е мотивацията при много от заминаващите за Германия.

Клонът на германската неправителствена организация фондация "Фридрих Еберт" в Прищина проведе проучване през януари и февруари, което установи, че почти всички, които напускат Косово, са мотивирани от тежкото икономическо положение и се надяват да намерят работа в Германия. По официални данни младежката безработица в Косово е 60%.

Подобни причини стоят зад масовото изселване от Албания. Ситуацията се усложнява допълнително от завръщането на десетки хиляди хора, загубили работните места в Гърция и Италия в резултат на финансовата криза. За тях албанската средна месечна заплата в размер на 350 евро вероятно изглежда неприемливо ниска.

Досега нито Косово, нито Албания са били в списъка на Германия с "безопасните страни на произход", въпреки че скоро това ще се промени. Така че, въпреки че повечето молби за убежище са обречени на провал, все пак отнема почти една година преди на хората да им бъде наредено да напуснат страната. А какво да кажем за молбите за убежище от Сърбия, Македония и Черна гора? Има почти 20 000 такива към края на юли тази година. Голяма част от тях са роми, повече от 90% що се отнася до Сърбия.

Според организациите, които работят с роми, това означава, че много хора са оставени в уязвимо положение въпреки Десетилетието на ромското включване - инициативата, подкрепена от много източноевропейски държави.

"Имахме това ромско десетилетие, в което много дарители вложиха пари, но някои от ключовите показатели са се влошили в сравнение с преди 10 години", казва Дритан Нелай от фондация "Отворено общество". "Ромите разчитат на неформални доходи, а икономиките се регулират и формализират, следователно те губят своите позиции на пазара и доходите им изчезват, изчезва жилищното настаняване и заетостта. От друга страна, хората се чувстват дискриминирани".

За разлика от необичайното изселване от Косово и Албания проблемът на ромите от Балканите е дългододишен.

Нелай от фондация "Отворено общество" твърди, че дискриминацията, с която се сблъскват, би трябвало да ги направи законни кандидати за убежище. Колкото по-дълго ромските семейства продължават да страдат от "крайна бедност", толкова по-дълго те ще продължат да опитват късмета си в Германия, казва Милита Сунич.