Откриха масов гроб на българи в двора на Али Ахмети 14.10 | 09:24

Масов гроб е бил открит в двора на родната къща на лидера на македонските албанци и на партията Демократичен съюз за интеграция Али Ахмети в село Заяс. Предполага се, че човешките останки са били заровени там през 1913 г. по време на Първата Балканска война при сръбските зверства над българите в опит за етническо прочистване. "Телата на жертвите първо са били подпалени, а след това захвърлени в кладенец. Предполага се, че става въпрос за между 10 и 60 души", заяви Мусли Муслию, ръководител на екипа, който извършва ексхумацията, цитиран от БГНЕС.

С такива масови гробове е осеяна цялата югозападна част на днешна Република Македония. Те са спомен за един кървав окупационен режим, който е искал да изтрие българското национално самосъзнание на местното население. Но то не прекланя глава и само ден след зловещия Букурещки договор /10 август 1913/, който ще попари мечтите на българите да живеят в една Родина и ще замени турското робство в Егейска и Вардарска Македония с гръцко и сръбско, ще вземат решение за бунт срещу Белград. Българите ще намерят верни съюзници в лицето на албанците, които са не по-малко притискани от сръбските окупатори.

Борбата за оцеляване на населението на Македония започва още по времето на Първата балканска война /1912-1913 г./. Тя е предизвикана от арогантното поведение на сърбите, които се опитват да го посърбят. Най-известният пример е с шамара, който сръбският престолонаследник и бъдещ крал на Югославия Александър Караджорджевич удря на 7-годишната Васка Зойчева от Прилеп, защото на въпроса "Па ща си ти?" /Каква си ти?/, тя отговаря "Българка".

Кулминация на съпротивата е Охридското въстание, за потушаването на което сърбите ще мобилизират допълнително 100 000 военнослужещи. 4-дневната героична борба на нашите събратя ще продължи 4 дни, но бруталните репресии ще продължат с месеци. В Охридско са изгорени до основи 80 села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 села. Много от избитите са хвърляни от сърбите в кладенци, които се превръщат в братски могили на падналите българи и албанци. Репресиите не се ограничават само с въстаналите райони, но обхващат по-широк район – Битоля, Прилеп и др.

Въпреки поражението съпротивата на българите не е сломена и продължава. За това свидетелстват и архивите, и пресата от онази епоха, които са запечатали покъртителни разкази за сръбските жестокости.

На 21 декември 1913 г. вестник "Мир", издание на Народната партия, публикува статията "Сръбски злодеяния". В нея се посочва: "В последно време се извършиха големи злодеяния от страна на сърбите върху българите. Така в Прилеп бидоха убити 5 българи от сърби, а 15 души бяха бити до смърт. В селата Никодим, Папазия и Топлица изчезнаха мнозина заможни българи... Българите от селата Паса-Ровче, Беранци, Бялачерква, Водяни и Остцелце бидоха арестувани, но сега вече не са в затвора, а изчезнаха безследно. Особено опасно злодеяние се извърши в село Соп. Една сръбска шайка затвори в джамията 200 мохамедани, напълни джамията със сено и изгори нещастните живи хора".

За зверствата сръбският печат мълчи. Но властта в Белград предприема контрамерки, за да потули трагедията. Тя предлага кореспонденти на западноевропейския печат да посетят засегнатите райони, което така и не се случва. Сръбската лъжлива пропаганда разобличава вестник "Мир", който припомня в броя си от 22 декември 1913 г.: "Освен това, когато не вестникарска, а международна анкета от най-видни учени люде пожела да извърши подобна анкета в Македония, сръбското правителство не само че не допусна да стане такава анкета, но дори се и одързости да устрои скандал в Белград на един от членовете на тази комисия. Очевидно е, че при такива условия никой сериозен европейски вестник няма да приеме предложението на сръбското правителство".

На следващия ден "Мир" публикува нова серия от разкрития за "Нови сръбски злодеяния". От тях става ясно, че "от прилепска и битолска околии пристигат всекидневно известия за нови сръбски злодеяния над българското и мохамеданското население... В Пласница бидоха убити от един сръбски патрул шестима селяни. Друга сръбска шайка нападна селото Гявато. 40 души бяха бити до смърт, а труповете им хвърлени в кладенци".

Днес написаното преди малко повече от 100 години намира вече своето веществено потвърждение с откритието на масовия гроб в село Заяс.