Папският конклав започва в Сикстинската капела 07.05 | 09:00

Кардиналите на Римокатолическата църква се събират за конклав, за да изберат наследник на папа Франциск. Датата 7 май е била определена по време на закрито заседание във Ватикана 133 кардинали от цял свят, всички под 80-годишна възраст, имат право да решат кой ще бъде следващият лидер на Римокатолическата църква. Първоначалният им брой беше 135, но двама кардинали - Антонио Канисарес и Винко Пулич, обявиха, че няма да участват поради влошено здраве.

Какво е конклав?

Конклавът е събрание на колегията на кардиналите, които имат задача да изберат нов папа, когато папската катедра е овакантена (чрез смърт или оставка на папата). Думата конклав идва от латински cum clave - "с ключ", което символизира, че кардиналите са затворени за външния свят, докато не изберат нов понтифик.
Конклавът има строги правила за поверителност. Обикновено се провежда в Сикстинската капела във Ватикана.

Как ще протече конклавът?

Провеждат се до четири гласувания на ден. За да бъде избран папа, трябва квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите кардинали. Ако общият брой на избирателите не е делим на три, е необходимо допълнително гласуване.

След 34 или 35 неуспешни гласувания (в зависимост от точната процедура) правилата позволяват известни изменения - например, изборът да бъде между двамата кандидати с най-много гласове.

Изгарянето на бюлетини (fumata) е начинът да се информира обществеността за това какво всъщност се е случило по време на конклава. За да се види дим, в Сикстинската капела се монтират временна печка и комин. Ако не е избран папа, бюлетините се смесват с калиев перхлорат, антрацен и сяра, за да се получи черен дим. Ако даден кандидат получи необходимите за победа две трети от гласовете, бюлетините се изгарят със смес от калиев хлорат, лактоза и хлороформена смола, за да се получи бял дим. 

Най-дългият конклав:

След смъртта на папа Климент IV (1268) кардиналите не можели да се споразумеят за избора на нов лидер на Римокатолическата църква. Изборите продължили цели две години и девет месеца – от ноември 1268 г. до 1 септември 1271 г. Двадесетте кардинала, имащи право на глас, били толкова разделени от лични интереси и семейни вражди, че не можели да постигнат споразумение кой да бъде новият лидер на Римокатолическата църква. След близо година на нерешителност, разочаровани от забавянето, гражданите на Витербо, по указание на капитана на града Раниери Гати, затворили кардиналите в двореца и им заповядали да го напуснат само, когато са готови с избора си. Покривът на сградата бил отстранен, а духовниците получавали само хляб и вода. 

Според някои източници покривът бил поставен обратно, след като кардиналите заплашили града с Божия гняв. Драстичните действия не прекъснали безизходицата, която продължила още една година. В крайна сметка, през август 1271 г., кардиналите решили да назначат комисия от шест души, която да преговаря за споразумение. Комисията също се провалила, което мотивирало всички да потърсят достоен човек, извън редиците на кардиналите. Предложено било името на Теобалдо Висконти, архидяконът на Лиеж, който по това време бил в Палестина. След като бил одобрен, Висконти станал папа на 1 септември 1271 година и приел името Григорий X.

Най-краткият конклав:

През 1503 г. след краткото управление на папа Пий III се наложило да бъде избран нов лидер на Римокатолическата църква. Кардиналите били единодушни в мнението си и за по-малко от ден избрали папа Юлий II.

Продължителността на последните два конклава:

• 2005 – Избор на Бенедикт XVI: около 26 часа (2 дни, 4-та балотировка).
• 2013 – Избор на Франциск: около 24–25 часа (2 дни, 5-та балотировка).
• 2025 – Предстоящ конклав: започва на 7 май; очаква се да бъде по-дълъг поради разнообразния състав на кардиналите.