Политико: Реакцията на Русия спрямо "военната дипломация" на Америка във Венецуела е сравнително сдържана 14.01 | 15:00

Реакцията на Русия спрямо "военната дипломация" на Америка във Венецуела е сравнително сдържана по стандартите на Кремъл, с усещане за формална протоколна реакция. Това посочва журналистът Джейми Детмър.

Джейми Детмър е редактор на международни теми в POLITICO Europe.

Министерството на външните работи публикува стандартен официален текст, в който се говори за "явни неоколониални заплахи и външна въоръжена агресия". Безспорно, Русия поиска САЩ да освободят арестувания Николас Мадуро, а заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев определи целия случай като "незаконен", но в изказването му прозира и доза възхищение.

Медведев отбеляза последователността на американския президент Доналд Тръмп и начина, по който той открито защитава националните интереси на САЩ. Важно е да се отбележи, че руският президент Владимир Путин все още не е коментирал директно отвличането на бившия си съюзник. Кремъл също не пропусна да подкрепи бившия вицепрезидент Делси Родригес като временен лидер на Венецуела, само два дни след като Мадуро бе отведен в затвор в Ню Йорк.

Общо взето, можеше да се очаква много по-голяма реакция. Все пак съюзът на Путин с Венецуела датира от 2005 г., когато той подкрепяше шефа на Мадуро, Уго Чавес. Двете страни подписаха серия от споразумения за сътрудничество през 2018 г., Русия продаде на Венецуела военна техника на стойност милиарди долари, а отношенията се затоплиха чрез провокативни съвместни военни учения.

"Униполярният свят се разпада във всички аспекти, а съюзът с Русия е част от усилията за изграждане на мултиполярен свят", заяви тогава Мадуро. От 2006 до 2019 г. Москва предоставя на Венецуела заеми и кредити на стойност 17 милиарда долара.

• Защо е сдържаността в реториката?

Причината за сегашната реторична сдържаност изглежда е свързана с преговорите, поне от гледна точка на Кремъл.

Москва вероятно не желае да "разклати лодката" с Вашингтон по въпроса с Венецуела, докато активно се конкурира с Киев за благосклонността на Тръмп. По-добре той да загуби търпение с украинския президент Володимир Зеленски и да го изхвърли от "лодката", отколкото Путин.

Освен това Русия вероятно няма интерес да рекламира успешно проведена военна интервенция в Украйна, която само би подчертала безсилието ѝ в Латинска Америка и неспособността ѝ да защити бившия си съюзник.

Всъщност има основания да се смята, че Кремъл е бил доста раздразнен от хирургическия похват за отстраняване на Мадуро и впечатляващото демонстриране на американската военна мощ.

Както POLITICO съобщи миналата седмица, ултранационалистите и твърдолинейните милитаристи в Русия са били категорично възмутени: "Цяла Русия се пита защо не постъпваме с враговете си по същия начин", написа неоимпериалистическият философ Александър Дугин, съветвайки Русия да го направи "като Тръмп, по-добре от Тръмп. И по-бързо." Дори "говорителката" на Кремъл журналистката Маргарита Симонян призна, че има причина за "завист".

От гледна точка на Русия, това е разбираемо, особено като се има предвид, че "специалната военна операция" на Путин в Украйна вероятно е замислена като бърза мисия за обезглавяване, целяща да отстрани Зеленски и да инсталира прокремълски сатрап на негово място. Четири години по-късно обаче край няма.

По същество това е демонстрация на американската военна мощ, която подчертава границите на ефективността на руската армия. Защо тогава да се привлича внимание към това?