Починал ли е Ислам Каримов? Интерфакс анулира съобщението за смъртта му, Ташкент мълчи 02.09 | 19:54

Руската агенция Интерфакс анулира съобщението си за кончината на узбекистанския президент Ислам Каримов. То беше цитирано от Ройтерс, ДПА и Асошиейтед прес.

Интерфакс съобщи, че информацията е изтекла поради технически проблем и се извини на абонатите и читателите си.

Руската агенция Новости предаде, че от пресслужбата на правителството на Узбекистан са заявили, че не са разпространявали съобщение за кончината на Каримов.

Турският премиер Бинали Йълдъръм обаче също обяви узбекистанският президент за мъртъв и изрази съболезнования във връзка с кончината му. Официална информация от Ташкент все още няма, но Турция може би е отлично информирана, тъй като поддържа тесни връзки с Узбекистан, подчертават информационните агенции.

Властите в родния град на Каримов – Самарканд, са започнали спешно да почистват централните улици, съобщи добре осведомен източник пред Ройтерс. Агенцията определя това като възможен знак за подготвяне на погребение.

Нещо като официално потвърждение дойде преди минути. Президентът на Узбекистан Ислам Каримов почина на 78-годишна възраст. Това съобщи дъщеря му Лола Каримова-Тилляева на страницата си в "Инстаграм", предаде ТАСС.

Кой е Ислам Каримов:

Роденият на 30 януари 1938 г. Каримов бързо се издига в йерархията на комунистическата партия и става неин лидер от 1989 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г., предаде бТВ.

Той винаги се е възприемал като защитник на страната си от заплахата на войнствения ислям, но за критиците си е безпардонен диктатор, който използва изтезания, за да се задържи на власт.

Многозначителен е фактът, че ръководителят на бившата съветска република, която провъзгласява своята независимост от Москва през 1991 г., избира Тамерлан – владетел в Централна Азия от XIV в. и завоевател с уклон към масовите убийства, за национален герой.

През 27-те години на своето управление Каримов не търпи никакво инакомислие, упорито не се поддава на натиска да реформира замиращата икономика и ревностно пази независимостта на страната си от Русия и Запада.

Но дори след независимостта икономиката остава стриктно регулирана от държавата, въпреки натиска от Международния валутен фонд и от други организации за въвеждането на пазарни реформи и за либерализация на търговията с чужда валута.

Когато Западът призовава през 2006 г. Каримов да спазва правата на човека, той отговаря: "Не се бъркайте в нашите дела под претекст, че насърчавате свобода и демокрация. Не ни казвайте какво да правим, с кого да сме приятели и накъде да се ориентираме”.

През неговото управление Узбекистан – страна с 32-милионно население, намираща се на някогашния път на коприната, свързващ Азия с Европа, става една от най-изолираните и авторитарни държави.

Каримов често предупреждава за заплахата, която войнствените ислямисти представляват за богатия на ресурси централноазиатски регион, но критиците му го обвиняват, че преувеличава, за да оправдае репресиите срещу несъгласните с неговата политика.

"Такива хора трябва да бъдат застреляни в главата”, каза той по адрес на ислямистите в реч пред парламента през 1996 г. "Ако е необходимо, ако на вас ви липсва решителност, аз ще ги застрелям”, добави той.

Отношенията на Узбекистан със САЩ и ЕС са замразени, откакто войските на Каримов потушиха жестоко протест в източния град Андижан през май 2005 г. По информация на очевидци и правозащитни организации в конфликта са загинали стотици цивилни.

Каримов затвори и американската военна база в страната му, открита след нападенията на "Ал Кайда” в САЩ на 11 септември 2001 г. След като Западът наложи санкции на Узбекистан и забрани да се издават визи на водещи държавни представители, Каримов подобри отношенията с някогашния си господар Русия.

Западът обаче постепенно смекчи позицията си спрямо Узбекистан – производител на памук, злато и природен газ – и Каримов предостави важен транзитен коридор за доставки, предназначени за американските сили в съседен Афганистан.

През 2012 г. отношенията между Москва и Ташкент се влошиха и Узбекистан се оттегли от оглавяваната от Русия Организация на договора за колективна сигурност, в която членуват няколко бивши съветски републики и според анализатори играе ролята на регионална противотежест на НАТО.