След митата на Тръмп: С какви козове разполага Европа в търговската война? 05.04 | 12:40

"Жалката", както американският вицепрезидент Джей Ди Ванс определи Европа, се подготвя за сблъсък. Доналд Тръмп първи натисна спусъка в новата световна търговска война и докато преди обявяването на 2 април на списъка с митата Европейската комисия имаше колебание как да подходи към Вашингтон, сега подготовката на контрамерките е в ход. Разбира се, това се случва в типичния за Брюксел подход на изчакване и с надеждата, че не всичко е изгубено на масата за преговори. 

Европа държи малко козове, но един от тях е технологичният сектор на услугите, голяма част от който носи печалби на близките до Тръмп американски милиардери. Вече има идеи и как да бъдат оформени контрамитата, като очакванията са ударът да е насочен във важни за Републиканската партия щати, където ще е най-болезнено за нея - по подобие на списъка на Лондон, който с красивия британски хумор и добър анализ не пропусна да сложи стикове за любимия на Тръмп голф. 

В Деня на освобождението, по думите на американския президент, никой не празнуваше освен самия него и антуража му.

Германското дружество за външна политика организира среща с журналисти още на следващата сутрин. Марта Младенова я проследи. Тя представя вижданията по въпроса на Кристоф Зееман от Министерството на външните работи в Берлин и Клаудия Шмукер, която ръководи Центъра за геоикономика, геополитика и технологии в дружеството за външна политика:

"Денят на освобождението" всъщност е Денят на разрива - това е определението, което бих му дала от европейска гледна точка. Търговската политика на Тръмп "Америка на първо място" използва големия американски пазар като оръдие за постигане на различни геоикономически и геополитически цели и намерения в сферата на сигурността, които са в интерес само и единствено на Съединените щати", констатира Клаудия Шмукер на брифинг рано сутринта на 3 април след безсънната нощ, последвала обявяването на "невероятните" и "красиви" мита, с които Тръмп прати в историята международната система за свободна търговия.

"Митата бяха представени с реторика, изобилстваща от думи за прекрасното и красивото, защото са оръжието, избрано от самия Тръмп. Министърът на финансите Скот Бесънт казва, че митата са наложени по различни причини - борба с насрещни мита и други търговски бариери, но и за да се стигне до нови търговски преговори. Освен това митата ще се използват главно като източник на приходи, с които да се компенсират готвените от Тръмп данъчни облекчения. Бих добавила и четвърти мотив - подкрепа на американските производители. 

Администрацията на Тръмп е в състояние да наложи бързи и прости за прилагане мита от съображения за националната сигурност срещу всички, включително страни по споразумения за свободна търговия, като Канада и Мексико, и Европейския съюз, който иначе се смята за партньор и съюзник на Съединените щати". 

Според Клаудия Шмукер е необходимо да се разбере как се е стигнало до конкретните ставки на митата. 

"Реципрочните мита са изчислени по някакъв доста сложен начин. Наистина не виждам някаква убедителна логика. Базовата ставка е 10 процента. А реципрочната за Европейския съюз е два пъти по-висока - 20 процента. 

Това е поразително, защото всъщност нямаме значим дефицит по текущата сметка със Съединените щати. Ако добавим услугите, тя е почти балансирана. А по размерите на митата сме почти равни. Така че едва ли тези 20 процента са оправдани. За да наложи тези мита, Тръмп за пореден път използва предвидени в американските закони мерки за извънредни ситуации. Но остави твърде малко време - до 9 април - за преговори, към каквито Европейският съюз ще се стреми преди да предприеме контрамерки".  

Голяма част от митата са замислени така, че да ударят най-силните икономически сектори в Европейския съюз, убедена е Шмукер.

"В допълнение към реципрочните мита има и специфични за определени сектори ставки, с които се цели да бъде защитено американското производство. Тези мита, доколкото разбирам, не подлежат на преговори. Те засягат т.нар. пет големи сектора. Първият е стоманодобивът. 25-те процента върху стоманата и алуминия важат за всички - дори за Европейския съюз няма изключение. 

Вторият сектор е на автомобилите и авточастите. Тръмп обяви тези мита на 26 март и те влязоха в сила тази седмица. Останалите три сектора са фармацевтиката, която се очаква да бъде ударена в края на април, дървеният материал - също тогава - и полупроводниците".

Кристоф Зееман, който оглавява отдела за геоикономика и търговия в Министерството на външните работи на Германия, смята, че Европейският съюз ще трябва да прояви твърдост и постоянство, за да реши проблема.

"Не виждам как би могло да се излезе бързо от тази ситуация. Това ще се проточи с месеци, може би дори повече. Трябва да поемем дълбоко въздух и да се въоръжим с търпение. 

Митата за автомобилите вече са в сила. И според мен, от тях се вижда първо как никой няма да спечели, а всички ще загубят. Това е тежък удар за световната търговска система. 

И поразява всички. Развиващите се и нововъзникващите пазари са особено засегнати от доста високите ставки, които бяха наложени. Като цяло - икономическото развитие ще пострада сериозно. По заетостта може би ще си проличи най-скоро. А спиралата от протекционистки мерки и контрамерки ще доведе до геоикономическа фрагментация". 

Клаудия Шмукeр открива подкрепа на тезата на Кристоф Зееман в митата, насочени към най-близките до Съединените щати държави. 

"Търговската политика на Тръмп е формално оправдана и с решаването на политически въпроси и проблеми със сигурността. Канада и Мексико са първите страни, които бяха засегнати по този начин. Още на 1 февруари (по-малко от две седмици след встъпването си в длъжност) Тръмп обяви 25-процентни мита за Канада и Мексико под претекст, че не се стараят в ограничаването на нелегалната миграция и трафика на фентанил към Съединените щати. Затова той се позова на закони от времето на Студената война. В случая с Канада тези мита нямат никаква реална основа. 

Преизбирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати е вододелен момент в световната търговия. Откакто се завърна в Белия дом, той пренебрегва или дори активно подкопава установените правила в глобален мащаб. Тръмп иска да реорганизира световния търговски ред според американските интереси, което ще доведе до огромни сътресения в трансатлантическата търговия".

Кристоф Зееман допуска, че всички мита подлежат на преговори. 

"От опита си с първата администрация на Тръмп, зная, че много неща подлежат на преговори, дори и да не изглеждат такива. Така че тепърва ще видим дали ще можем да се заемем със секторните мита. 

Ще продължим да подкрепяме действията на Еврокомисията и същевременно да поддържаме двустранен контакт със Съединените щати в опит да се договорим. За голямо търговско споразумение в момента не виждам перспектива. По-вероятно е да постигнем нещо за най-засегнатите сектори на икономиката. Но до няколко дни ще трябва вече да е ясна стратегията на Европейския съюз по въпроса. 

Трябва да се фокусираме върху това, което можем да направим. А то е укрепване на единния пазар, и то не само на думи, а с реални действия. Просто трябва да си напишем домашното". 

Според Зееман трябва да се комуникира със засегнатите от високите мита в Съединените щати, защото ударът върху американските потребители ще е много силен.

"Трябва да им покажем, че сме важни за тях - че за всички ни е болезнено, когато трансатлантическите връзки са под напрежение. Така направихме по време на първата администрация на Тръмп. Тогава Германия организира специална кампания в Съединените щати, за мото на която избрахме две думи - една на немски и една на английски език - "WunderbarTogether". Не зная дали пак ще има нещо такова, но несъмнено трябва да ангажираме гражданското общество в Америка, научната общност, бизнеса". 

 И в същото време да търсим по-силно партньорство с вече утвърдени търговски партньори в Америка, както и да разширим връзките на Европа с държави, с които досега не сме имали силно икономическо сътрудничество.