Стъпка напред за мир в Украйна – Порошенко е готов да подпише плана на Путин 04.09 | 16:51

Русия може и да не е страна в конфликта, но уреждането на въоръжения спор е рожба на Москва, в Луганск и Донецк са готови на компромис

От Филипа Тодева

Украинският президент Петро Порошенко очаква утре да бъде подписан поетапният мирен план, предложен от Владимир Путин. Това трябва да стане в Минск на срещата на контактната група за Украйна, предаде РИА Новости.

В сряда пресслужбата на Порошенко направи гаф, като обяви, че в телефон разговор, той се е договорил с руския държавен глава Владимир Путин за прекратяване на огъня в Донбас. Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков обясни, че лидерите на страните са обсъдили стъпки, които биха могли да допринесат за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, и не са постигали такова споразумение, тъй като Русия не е страна в конфликта.

Опълченците се съмняват, че всички украински военни, участващи в специалната операция в източната част на страната, се подчиняват на президента.

Ръководителите на Донецката народна република и Луганската народна република Александът Захарченко и Игор Плотницкий са потвърдили готовността си за прекратяване на огъня в петък, ако украинските власти подпишат плана за политическо уреждане на конфликта.

От април в Източна Украйна се извършва военна операция срещу опълченците, които по примера на Крим, обявиха, че се отделят от Украйна. Крим обаче вече е и административно част от Руската федерация. Заради военните действия западните страни и украинското правителство обвиниха Владимир Путин, че води политика по анексиране на чужди територии. На няколко пъти НАТО предупреди Москва, че ако руски военни части нахлуят в някоя от съседните държави, включително Украйна (макар да не е страна-членка в Алианса) и прибалтийските бивши републики от СССР, ще последва мигновен отговор. След като Крим проведе референдум и се присъедини към Федерацията, Европа и САЩ наложиха солени санкции, като забраниха пребиваването на руски граждани на своя територия и износа на продукти към Русия. Правителството от Москва отговори, че ще съди Европейския съюз в Световната търговска организация заради замразяването на проекта "Южен поток" и на свой ред втвърди тона, като нейни представители заявиха, че "танковете не се боят от санкции".

Отношенията между Запада и Русия припомниха за почти забравената Студена война. Военни учения, демонстрации, надпревара във заплахите и предупрежденията изместиха диалога и мирното решаване на конфликта. Разбирането за двуполюсния свят измести плурализма и между двата блока Европа застана разделена. Унгария, България, Сърбия, Гърция усетиха първи контраефекта на санкциите. Земеделски производители губят десетки милиони евро заради ембаргото. В същото време в Тунис и китайските провинции започна трескава подготовка за износ на храни. Но най-важният въпрос – за мира, въпреки положителното в диалога, се крепи на косъм. А колко точно са жертвите на тази братоубийствена славянска война едва ли някой знае...

Водещи

Най-четени