Чудо! Най-после ЕК удари рамо на българските емигранти 04.01 | 10:20

Европейската комисия е изразила несъгласие с исканията на германските християндемократи за по-строги ограничения за емигрантите от Румъния и България. Претенциите на германците са били отхвърлени, пише Die Welt.

Еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор подчерта, че основните права на гражданите на страните членки като свободата на движение в рамките на Съюза трябва да се спазват. Той призова страните членки да не реагират истерично по въпроса с миграцията.

"Регулациите в ЕС съдържат редица предпазни мерки срещу злоупотреби. Поради тази причина ние не искаме и не се нуждаем от нови закони, които да ограничават свободата на движение", отбеляза той.

От 1 януари най-после българските и румънските работници ще мога да се възползват от правото си на труд в ЕС. В Западна Европа тази промяна се посреща със смесени чувства.

Преди броени дни в германските медии се появи прогноза на местната Агенция по заетостта, според която, след отпадането на ограниченията за гражданите на България и Румъния в Германия, ще пристигнат около 180 хиляди трудови eмигранти от двете страни.

"Това ни засяга пряко, защото ние от Агенцията по заетостта сме отговорни за езиковите курсове, както и за курсовете за професионална преквалификация", казва Хайнрих Алт от управата на Агенцията. Според него тези 180 000 нови трудови eмигранти ще утежнят допълнително положението на дългосрочно безработните в Германия.

Анализът включва и мнението на бившия берлински финансов сенатор Тило Сарацин, който твърди, че идеята за свободно придвижване в ЕС и правото за получаване на социални помощи в приемната страна взаимно се изключват. Затова той предлага законът за социалните помощи да бъде променен така, че през първите 10 години от престоя си в Германия пришълците да получават социални помощи, които по размер да отговарят на тези в родните им страни.

България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 година, но трябваше да чакат седем години, за да могат общо 30-те им милиона граждани, да се възползват от правото на свободно движение в Европа.

Рестрикциите за работници от източноевропейските страни членки запазиха девет страни – Австрия, Белгия, Великобритания, Франция, Германия, Люксембург, Малта, Холандия и Испания (само за румънци).

Правото на свободно движение на работниците е залегнало в чл. 48 от Договора за ЕС. Кандидатите обаче трябва да докажат, че работните им места в другата страна са реални. И, естествено, страната домакин може да се позове на други ограничителни разпоредби, които касаят обществения ред и безопасност, здравни разпоредби и др.

От 2007 година насам българите и румънците са имали реално право да останат в друга страна членка не повече от три месеца. След този срок от тях се изисква да имат достатъчно средства и здравна осигуровка, за да не тежат на осигурителните системите на приемащите страни.