Семейство с под 2300 лева на месец мизерства 13.11 | 15:05

Семейство, което не получава поне 2 301 лв. на месец е обречено на лишения. Това са общо необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство (двама родители и две деца), необходими за да се задоволят основни потребности, свързани с изхранване, с условията на живот, здравеопазване и образование, изчисляват експертите на КНСБ. Средно на едно лице от този тип семейство, месечната издръжка е в размер от 575,28 лв.

Оттук следва, че брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с 2 деца, трябва да бъде не по-ниска от 1 474 лв., за да се осигурят средствата необходими за издръжка на живота на този тип средностатистическо домакинства, казват синдикалистите. Излиза обаче, че реалният доход е доста под "санитарния" минимум за нормален живот. Официалните данни за трудовите възнаграждения на наетите лица през трето тримесечие на 2017 г., отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лв., която е с близо 30% по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка.

От началото на година тримесечните темпове на издръжката на живота бележат плавно нарастване и в края на трето тримесечие ръстът достига до 2.9% на годишна база. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 4.4% на годишна база, при нехранителните стоки темпът се задържа на относително по-ниски нива от 1.6%. Това означава, че инфлацията плавно се завръща в България, казват от КНСБ.

Факторите, които повлияха за поскъпването на издръжката на живота са последователният ръст на основни хранителни стоки, които засягат бедните слоеве, в следствие на което техният живот поскъпва относително повече. Нарастване спрямо предходната година се наблюдава при месо и месни продукти (с 4.8%), мляко и млечни продукти (6.6%), животински и растителни мазнини (с 5.1%). Също така и увеличение от 1 юли на цените на природния газ, на топлоенергия (около 3%) и на енергоносителите (средно 1.5%), имайки предвид високия относителен дял в разходите в домакинските бюджети за отопление, осветление, транспорт и др. подобни, поставят пред сериозно изпитание преобладаващата част от българските домакинства. На практика, разходите за поддържане на жилище, за отопление, осветление, вода достигат годишен ръст от 4.8%, разходите за услуги за образование и автомобилните бензини и горива се отчита ръст съответно от 2% и 4.2%.

Темповете разгледани в динамика за последните 10 години отчитат нарастване на издръжката на живота с 38.8% (при база септември 2007 г.). През този период в номинално изражение общата стойност за 4-ри членно домакинство се увеличава с около 643 лв., като някои от потребителските групите отбелязаха бележити ръстове: хранителните стоки нарастване средно с 27.4%; електроенергията с 28.7%, водоснабдяване с 48%; твърди горива с 56.7%; топлоенергия с 24.4%.

Според резултатите от изследването 30% от домакинствата са с общ доход на 1 лице под необходимия за издръжката дори на бедните домакинства (до 314 лв. - официална линия на бедност). Което означава, че в такива условия живеят близо 2.165 мил. българи. Други 45% от домакинствата са с общ доход на 1 лице между линията на бедност и необходимите средства за нормален живот (или около 3.25 млн. души. А едва 25 на сто от семействата имат доход на всеки член от 575 лв. или повече. В такива условия живеят 1.8 млн. българи.

Известен факт е, че заплатите у нас са най-ниски в ЕС, но се оказва, че същото важи и когато се сравним в държавите на Балканите, дори и с тези, които не са членки на Общността. В България минималната работна заплата е по-ниска с 26.2% от тази в Румъния, от Сърбия с 5.2%, с 65.6% от Гърция, с 46.9% от Турция, със 70% от Словения. Само в сравнение с Албания минималното ниво на заплащане у нас е по-високо - с 29.9%.