Близо 300 аптеки остават блокирани, обещаните IT екипи липсват 09.01 | 17:45

Срокът изтече, но проблемът остава. Ултиматумът от 48 часа, който управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доц. Петко Стефановски си постави сам за решаване на кризата с електронните рецепти, се оказа празно обещание. Към следобедните часове на 9 януари близо 300 аптеки в страната продължават да изпитват сериозни затруднения или пълна невъзможност да отпускат лекарства, а широко прокламираните "IT десанти" по места се оказаха мираж.

Хроника на едно неизпълнено обещание
Кризата, която блокира достъпа на хиляди пациенти до животоспасяващи медикаменти, трябваше да бъде решена до днес. На 7 януари доц. Стефановски заяви категорично: "Въпросът ще бъде решен. Дал съм срок до 48 часа да няма нито един гражданин, който да не може да си получи лекарствата".

Реалността 48 часа по-късно е коренно различна. Вместо работеща система, фармацевтите и пациентите са изправени пред същия хаос, но с добавена доза разочарование от институционалното бездействие.

"Никой не е стъпвал при нас"
Основният стълб в стратегията на НЗОК – изпращането на IT специалисти на място в проблемните обекти – изглежда се пропуква под тежестта на логистичната невъзможност. Магистър-фармацевт Константин Попов, председател на Инициативния комитет на собствениците на аптеки, разкрива тревожната картина.

"Независимо, че ни беше обещана помощ на място, никой не казва да е бил посещаван за съдействие от касата", заяви Попов, цитиран от Clinica.bg.

Думите му се потвърждават от липсата на каквато и да е активност в ключови градове. Фармацевти от Русе, Пазарджик и Силистра сигнализират, че не са видели нито представител на касата, нито експерт от "Информационно обслужване" (НЗИС). Това повдига сериозния въпрос: беше ли обещанието за физически проверки реален план за действие или просто PR ход за печелене на време?

Цената на хаоса

Докато институциите си играят на срокове, тежестта пада върху бизнеса и пациентите. Магистър-фармацевт Пенка Минева, собственик на аптеки в Пазарджик, описва ситуацията на терен:

"Много се съмнявам, че някой ще дойде точно при нас и ще ни обърне внимание. Оправяме се, кой както може. Постоянно се консултираме помежду си. Опашки се извиват навън в студа, хората се изнервят."

Дори в обектите, където системата сработва епизодично, страхът от нов срив е постоянен. "На тръни" е най-точното описание на състоянието, в което работи фармацевтичният сектор в момента – заложник на технологична несигурност и институционална некомпетентност.

Сривът в системата не е просто технически неудобство; той е структурен риск за здравеопазването, който оставя най-уязвимите граждани да чакат на студа за лекарства, които държавата им гарантира по закон, но им отказва на практика.