Денис Родман изнесе прочувствена реч в "Залата на славата" на НБА 13.08 | 15:33

Легендарният играч на НБА Денис Родман получи признание за приноса си за развитието на баскетбола, след като получи място в "Залата на славата" на НБА в Спрингфийлд снощи.

Никой не се учуди на многобройните татуировки и пиърсинги на звездата, както и на екстравагантното му облекло и антураж, съпътстващи го до края на професионалната му кариера, но 11-минутното прочувствено слово на Родман докосна хилядите сърца, дошли да празнуват с него славното му постижение.

Баскетболната легенда трудно сдържа сълзите си, поднасяйки благодарности към треньорите Фил Джаксън и Чък Дейли, собственика на ЛА Лейкърс Джери Бас. По време на тържествената церемония Родман не пропусна да опита да стопли отношенията с родната си майка, която го прогони от живота си, но стана свидетел на успеха му снощи.

14-годишната кариера на Родман в НБА, преминала през отборите на Детройт, Сан Антонио, Чикаго Булс, ЛА Лейкърс и Далас Маверикс, бе показателна как негативния имидж понякога извисява спортните звезди до нечувани висини. Докато Майкъл Джордан бе безупречен в проявите си извън терена, колегата му Родман не спираше да скандализира обществеността с проявите и изказванията си, демонстрирайки нулев интерес към острите реакции срещу поведението му.

На зрялата 50-годишна възраст обаче, Родман отчита какво е причинил егоизмът върху собственото му семейство и се запита дали не е платил прекалено висока цена за знаменитата си скандална кариера.

"Не съм и мечтал да попадна тук", заяви легендата. "Щях да се изсмея, ако някой преди 15 години ми бе казал, че ще получа това велико признание. Честно казано, изключително трудно е да забавляваш публиката, да си добър атлет и съобразителен играч на паркета едновременно. Много хора се опитаха да съчетаят всичко това, но пропуснаха да сложат баскетбола на първо място. Мисля, че аз успях да го сторя".

"Благодарен съм, че получих шанса да играя за Чикаго, отборът, който ми позволи да бъда това, което съм. Където и да отида срещам деца на по 8-9 години, които изразяват любовта си към мен. Това е наистина невероятно, защото всъщност те дори не са ме виждали да играя. Мисля, че получих мястото си в Залата, защото за миг не спрях да уважавам и обичам баскетболната игра"

"Връщайки се назад, единственото нещо, което бих променил, е ролята ми извън терена - тази на баща. Трябваше да загърбя егоизма си и да бъда повече с децата. Ако бях преосмислил поведението си дори за няколко дни, сега със сигурност щях да бъда по-добър човек".

"Ясно ми е, че няма да живея вечно и давам всичко от себе си да компенсирам грешките със семейството. Нямам нужда от словото по повод награждаването, за да кажа на хората, че бях лош и безотговорен. Обръщам се към тях, за да ги уверя, че не съм просто човек за забавление, имам си семейство, жена, майка и хора, които ги е грижа. Благодарен съм на всеки един от тях", заключи емоционално легендата.